С решение от 05.06.2015 г. по адм. д.№1533/2015 г. Административен съд София - град е отменил решение №177/22.12.2014 г. на зам. началника на митница "Аерогара С. " в частта, с която е определена законна лихва за забава в размер на 137 436 ,12 лв. върху допълнително определеното задължение за мито и ДДС, считано от датата на възникване на задължението за плащане до датата на окончателното му погасяване на 02.04.2014 г. и 01.09.2014 г.
Решението се обжалва с касационна жалба от началника на Агенция "Митници", митница "Аерогара С.". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по частната жалба [фирма] я оспорва.
Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховнаият административен съд обсъди касационните основания и установи следното:
С оспореното решение на началника на митница "Аерогара С."е определена нова митническа стойност по 115 бр. ЕАД за свободно обращение с допускане до крайно потребление; нов размер на дължимите държавни вземания по същите ЕАД със съответните кореции; определено е допълнително задължение в общ размер на 445127, 83 лв. Начислени са ливи за забава, считано от датата, следваща датата на регистриране на всеки ЕАД до датата на плащане на първоналните и допънително определените задължение - 02.04.2014 г. и 01.09.2014 г. Допълнително определеното задължение е взето под отчет на 15.12.2014 г., като е определен срок за лащане от 10 дни от датата на получаването му. Решението на началника на итница "Аерогара С. " е потвърдено с решение Р-25/29.01.2015 г. на директора на Агенция "Митници".
Административен съд София - град е приел, че дружеството отвеник по касационната жалба не дължи лихва за забава, тъй като не му е определен срок за изпълнение. Задължението е платено преди датата на вземане под отчет, поради което не се дължи лихва за забава от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. Уведомлението за плащане е изпратено след като вземането е било изцяло погасено. Като се е позовал на Регламент№2913/1992 и Регламент 2454, първонистанционният съд е приел, че за длъжника тече срок за изпълнеие на задължението, ако е бил надлежно уведомен за това след датата на вземане под отчет на вземането. В случая длъжникът въобще не е надлежно уведомен след датата на вземане под отчет на задължението, още повече, че то е погасено изцяло преди тази дата.
При постановяване на решението Административен съд |С. - град не е допуснал нарушение на закона.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква, и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 година на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО), вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО предвижда, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който са налице необходимите данни, да бъде вписано в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Казано по друг начин - лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с разпоредбата на чл. 232, § 1, б. „б“ от МКО не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определяне на неговия размер или на задълженото лице.
По делото няма спор, че дружеството ответник по касационната жалба е погасило задълженията си преди вземането им под отчет. Не е било уведомявано за тях преди тази дата.
От изложеното следва, че [фирма] не е било в забава на плащането, както се твърди в касационната жалба. В момента, в който задължението е установено по основание и размер, длъжникът го е заплащал доброволно, поради което не е изпадал в забава. След установяване на митническо задължение при последваща проверка акционерното дружество без изрична покана за плащане е погасило задължението си.
Съгласно т. 27 от мотивите на решението на С. от 31 март 2011 година по дело С-549/2009 година начисляват се лихви след изтичане на срока за плащане, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. В случая такава покана за плащане не е налице, поради което не е налице и забава.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушение на материалния закон поради противоречие с регламент №450/2008г.
Както решението на началника на митница "Аерогара софия ", така и решението на директора на Агенция "Митници" са мотивирани изцяло с разпоредбите на Регламент №2913/92 г.- чл. 232, §1, б."б".Административният орган не е обоснвал изводите си за дължима лихва за забава въз основа на друг акт от европейското или национално законодателство. Независимо от това, редът за начисляване и принудително събиране на лихви за забава, предвиден в Регламент 450/2008г. не се различава от реда, предвиден в Регламент 2913/92 г. В чл. 78, §3 от регламент 450/2008г. изрично е посочено, че принудително се начислява и събира лихва единствено след уведомяване на длъжника за размера на дължимите вноски, мита и държавни вземания. Член 78 препращя към чл. 67 от Регламента, в който е описан реда за уведомяване на длъжника за митническото задължение.Уведомяването за новото вземане е задължително - чл. 67, §3. Това е задължение на митническите органи, като след неговото извършване и определяне на подходящ срок за заплащане на новоизчисленото задължение, митническите органи могат да начисляват лихви за забава.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касационния жалбоподател пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и при направеното на една от страните искане, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива своевременно са поискани от процесуалния представител на [фирма] за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева по представения списък, която сума касационният жалбоподател ще следва да бъде осъден да заплати.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.06.2015 г. по адм. д.№1533/2015 г. на Администативен съд С. - град.
ОСЪЖДА митница "Аерогара"С. да заплати на [фирма] разноски по делото за тази инстанция в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лв. адвокатски хонорар. Решението е окончателно. Особено мнение: