Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на
[фирма], [населено място], против решение №2055/01.12.2014 г. по адм. д. №1632/2014 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС №020991400001914/07.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 188/27.06.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и уважаване жалбата срещу Акта за дерегистрация. Съображенията са, че неподаването на три последователни справки-декларации само по себе си не е достатъчно основание за налагане мярката за дерегистрация. Твърди, че задълженията му са в размер на 110 000 лв., но не надхвърлят стойността на активите на дружеството, които са в размер над 400 000 лв.
Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 020991400001914/07.03.2014 г. Основанието на което е издаден акта е чл. 176, т. 3 ЗДДС, тъй като безспорно е установено, че дружеството системно не е изпълнявало задълженията си по ДДС - не е подавало три поредни справки-декларации, за което са му били връчвани покани и са му издавани АУАН. За три данъчни периода месец ноември и декември 2013 г. и месец януари 2014 г. жалбоподателят не е подавал справки - декларации по ЗДДС и отчетни регистри по чл. 125,...