Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, чрез управителя Х. Хетцел, срещу решение № 5784 от 29.09.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 9431/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № [ЕГН] от 23.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1472/22.08.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] относно отказано право на данъчен кредит (ДК) в размер на 129 084.77 лв. по фактури, издадени от „А. Е. Т България“ (АЕТ България) Е..

Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че са налице реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, за които по делото са налични писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, респ. всички материалноправни предпоставки за признаване правото на приспадане на ДК. Позовава се на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (С.) по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отмени РА.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред АС РА №...