Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на М. А С., представен от юрисконсулт С. А., против решение № 8220/19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7692/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 91/25.06.2014 г. на началника на М. А С. в частта относно установеното в тежест на [фирма] задължение за заплащане на лихви в общ размер 25 409.34 лева. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изрразява несъгласие с изводите на съда за дължимост на лихва за забава върху задължението за заплащане на вносни митни сборове не от датата следваща тази на допускане на стоката за свободно обращение, а след изтичането на определен от митническите органи срок за доброволно плащане. Отрича относимостта към спора на цитираното от АССГ решение на С. по дело С-546/09. Настоява, че митническото задължение е възникнало на основание чл. 201 от Регламент 2913/92 на Съвета. Сочи като приложим към част от пораждащите задължението фактически състави Регламент 450/2008 г., с който е отменен Регламент 2913/92. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв. С., отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

Фактическите установявания на първостепенния съд са за инициирана от [фирма] последваща проверка на извършеното от него в периода от м. май 2011 г. до м. 12.2011 г. деклариране с ЕАД на стоки за допускането им под режим свободно обращение и крайно потребление. Искането на титуляра на режима е от...