О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5288

гр. София, 19.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Теодора Гроздева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №3993/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №17778/18.10.2024г. на[Фирма 2], чрез адв. К., срещу определение №890/08.04.2024г. по в. гр. д. №1998/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на[Фирма 2] за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение №19/05.01.2024г., в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение в размер на 9150,00 лв. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно поради което моли за неговата отмяна. Счита, че неправилно съдът е намалил адвокатското възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 3000 лв. Според жалбоподателя положените от процесуалния му представител - адв. К. усилия за защита във въззивното производство са значителни, поради което възнаграждението от 9150,00 лв. не е прекомерно, като същото е било договорено и в размер близък до минимумите по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответната страна, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на[Фирма 1] срещу решение №262668/10.08.2022г. по гр. д. № 9836/2017г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от[Фирма 1] срещу[Фирма 2] отрицателен установителен иск относно собствеността на партерен етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] бивш пл. „Б. Н. № 3, както и 30 % от дворното място, съставляващо по действащия план на [населено място] – имот с пл. № 15 от УПИ [№], 15, кв. 383.

По делото е депозиран отговор вх. №315838/15.12.2022г. от[Фирма 2], който е подписан лично от управителя на дружество. Проведено е едно открито съдебно заседание на 07.12.2023г., в което въззиваемият[Фирма 2] е представляван от адв. В. К., която е представила пълномощно и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 17.11.2023г., уговореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на 9150,00 лв. за осъществяването на процесуално представителство пред въззивната инстанция.

В съдебното заседание управителят на[Фирма 1] – Г. К. е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна – за адв. К..

С решение №19/05.01.2024г., постановено по в. гр. д. №1998/2023г. Софийският апелативен съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, като на основание чл. 78 ГПК е присъдил в полза на[Фирма 2] сумата от 3000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред втората инстанция след като е приел за основателно своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът е съобразил, че при материален интерес в размер на 96938,90 лв., минималният адвокатски хонорар съгласно Наредба №1/09.07.2004г. възлиза на 8405,11 лв., като за да редуцира възнаграждението до сумата от 3000 лв. е изложил съображения, че делото е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, не са събирани нови доказателства пред САС, изготвената от адв. К. писмена защита е подадена след определения от съда в съдебното заседание срок, като същата до голяма степен възпроизвеждала доводите и възраженията релевирани в отговора на исковата молба. Посочено е, че по делото има данни процесуалната защита на въззиваемата страна да е осъществявана от няколко адвокати и доколкото отговорът на въззивната жалба е подаден и подписан лично от управителя на дружеството, то не би могло да се обоснове извод, че същият е изготвен от адв. К.. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна следва да бъде намалено до сумата от 3000 лв.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК въззиваемият[Фирма 2] е сезирал съда с искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъден пълният претендиран размер на адвокатското възнаграждение в размер на 9150,00 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е препратил към изложените във въззивното решение мотивите, като е посочил, че не намира основания същото да бъде ревизирано. Допълнително е посочено, че съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г. съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението е правилно по следните съображения:

Присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, като по силата на чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя процесуалната възможност на страната да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, когато то е прекомерно. Преценката за основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от процесуалния представител действия. В случая е налице несъответствие между размера на възнаграждението от 9150,00 лв. и обема на предоставената от адв. К. защита. Пред въззивния съд е проведено едно открито съдебно, в което адв. К. се е явила за първи път като пълномощник на въззиваемия[Фирма 2], изразила е становище, че поддържа депозирания отговор и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изчерпателно изложени в отговора. В заседанието не са събирани доказателства, като адвокатът е представил пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 17.11.2023г. и списък по чл. 80 ГПК. След изтичане на определения от съда срок, адв. К. е депозирала писмена защита.

Следва да се посочи, че подаденият от[Фирма 2] е подписан лично от управителя, и съдържа подробни аргументи срещу оплакванията и възраженията на насрещната страна, поради което е твърде вероятно същият да е изготвен от лице, притежаващо юридически познания. По делото обаче са депозирани съдебни книжа /в т. ч. частна жалба и молби/ от ответното дружество чрез адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.“, както и други - подадени и подписани лично от управителя на[Фирма 2]. Ето защо, правилно въззивният състав е заключил, че не може да се направи извод кой точно адвокат е изготвил подадения срещу въззивната жалба отговор. Всъщност нито в молбата по чл. 248 ГПК, нито в частната жалба са наведени твърдения, че отговорът на въззивната жалба е изготвен именно от адв. К.. Визираните обстоятелства обосновават извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 9150,00 лв. и намаляването му до 3000 лв.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение №890/08.04.2024г. по в. гр. д. №1998/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: