Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р - н "О.", [улица], 9Б, ап. 8 против решение № 5693/14.09.2015 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 8 състав, постановено по адм. д. № 10671 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството, (с предишно наименование "ИБГ. БГ АД), против Ревизионен акт № [ЕГН]/21.06.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - С., частично изменен и потвърден с решение № 1704/07.10.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 926, 28 лева.

В КЖ се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Заповедта за определяне на компетентен орган (З.) не била издадена на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 ДОПК, в сила до 31.12.2012 г., респ. пар. 35, ал. 1 П. З. Д.. Релевира се довод, че компетентното лице не е определено по правилата на стария ред, а по новите правила на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Липсвали и доказателства, че началник сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП - [населено място] отсъства към момента на издаване на З.. В КЖ се съдържат подробни оплаквания и по приложението на ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит, както и по ЗКПО.

Касаторът моли чрез адвокат - пълномощника си за отмяна на решението на АССГ и присъждане направените разноски.

Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, посочени от неговия процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на В. дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е основателна.

За да отхвърли жалбата на [Фирма 1] административният съд е установил следното от фактическа и правна страна:

Извършена е повторна ревизия, като ЗВР № 1207873/26.10.2012 г. е издадена от началник сектор в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С.. Възложено е извършване на ревизия за установяване задължения на [фирма], както следва: 1. По ЗКПО за периода от 01.01. - 31.12.2010 г.;

2. По ЗДДС за периода от 01.07. - 31.07.2010 г., за периода от 01.09. - 31.12.2010 г. и за периода от 01.03. - 30.04.2011 година.

Със заповедта, на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК са определени лицата, които да извършат ревизията - Ц. Х. на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител екип и В. И. - гл. инспектор по приходите. С нова заповед №1301116/06.02.2013 г., издадена от М. С. - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. е продължен срока за извършване на ревизията до 05.04.2013 година. Ревизията е била спряна, считано от 28.03.2013 г. до 13.04.2013 година. Със заповед № 1303368 - В/15.04.2013 г. производството по ревизията е възобновено, считано от 15.04.2013 година. Изготвен е РД №1303368/08.05.2013 г., като в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК ревизираното лице е подало възражение с приложени писмени доказателства. Ревизията е приключила с РА № [ЕГН]/21.06.2013, с който са установени за довнасяне данъчни задължения общо в размер на 216 594, 44 лв., ведно с лихвите за просрочие в размер на 58 395, 50 лв., както следва: ДДС - 194 627, 17 лв. и лихви в размер на 53 362, 01 лв.; Корпоративен данък - 21 967, 07 лв. и лихви в размер на 5 033, 49 лева. Р. акт е мълчаливо потвърден от горестоящият орган. При ревизията на [фирма] са били връчени ИПДПОЗЛ за представяне на всички документи във връзка с доставките, документирани с фактури от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Изисканите документи са депозирани с писмо вх. № 1153 - 04 - 144/19.11.2012 година.

В частта по ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по доставките от:

1. [фирма] за данъчни периоди м. 09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 12.2010 г. - в размер общо на 65 000 лв. по 3 бр. фактури с предмет "реклама". [фирма] е представило договор от 23.09.2010 г., издадени са фактури, разходите са отчетени по сметка 602 "Външни услуги", налице е заплащане по банков път. Към възражението срещу РД са приложени медия - план, сертификат, рекламен клип на магнитен носител, анекс. П. органи са констатитарил при проверка, че за периода не е имало назначени лица по трудови правоотношения. Правото на данъчен кредит е отказано вследствие нереалност на доставките.

2. [фирма] за данъчен период м. 07.2010 г. - в размер на 10 000 лв. по две фактури с предмет "съгласно договор за рекламно обслужване". През периода доставчикът е имал назначени две лица по трудови правоотношения, не бил подаден ГФО за 2010 година. Правото на данъчен кредит е отказано поради нереалност.

3. [фирма] за данъчен период м. 03.2011 г. - в размер на 5 400 лв. по две фактури с предмет - "реклама". Ревизираното лице е депозирало ценова оферта, договор от 01.03.2011 г. с предмет мърчандайзинг програма, наемане на външни рекламни пространства и изработване на рекламни материали, копия на фактури, приемо - предавателни протоколи към тях, документи за плащане по банков път, дневник на сметка 401/1. С протокол от 24.11.2011 г. е присъединен РА, който не е бил оспорен и касаещ резултати от ревизия по ЗДДС на доставчика за периода от 05.10.2010 г. - 12.04.2011 година. Според приходните органи липсват доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставките. Не бил установен произхода на стоките, представляващи запалки, химикалки, шапки, тениски, ключодържатели и т. н..

С процесният РА е преобразуван ФР за 2010 г. в посока на увеличе със сумата от 375 000 лв., съставляваща сбор от данъчните основи на фактурите, издадени от [фирма], [фирма], на основание чл. 78 вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗКПО, предвид констатациите в частта на акта по ЗДДС. След преобразуването е определен положителен ФР - печалба в размер на 219 672, 68 лв. и е установен корпоративен данък 21 967, 27 лева.

По време на съдебното производство са изискани и са приети писмени доказателства. Изслушани са без оспорване оспорване заключение по ССчЕ, две допълнителни заключения, като съдът не ги е кредитирал в частта им, отнасяща се до [фирма]. Няма посочен РА за [фирма]. О. [] е констатирано издаване на РА №[ЕГН]/24.11.2011 г. с обхват по ЗДДС за периода 05.10.2010 г. - 12.04.2011 година, без ревизия по ЗКПО. Не е установено извършване на ревизия на [фирма].

Административният съд е формулирал извод, че процесния РА е издаден от компетентен орган съобразно разпоредбата на пар. 35, ал. 1 ПЗР на ДОПК. Мотивирал се е с липсата на безспорни доказателства за реално извършване на спорните доставки и законосъобразност на РА. Разходите пък не били документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО.

Настоящият състав на ВАС, О. отделение счита, че оплакването на касатора за допуснато нарушение на чл. 119, ал. 2 вр. с пар. 35, ал. 1 П. З. Д. е неоснователно. Със заповед № РД - 01 - 3/02.01.2013 г., на основание чл. 11 ЗНАП и във връзка със структурните промени в НАП М. С. е определена да издава заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за неприключили към 02.01.2013 г. ревизионни производства, между които и производството на [фирма]. Заповед за определяне на компетентен орган № К 1303368/21.05.2013 г. е издадена от М. С.. На основание чл. 119, ал. 2 ДОПК е посочена Ц. Х. като лице, компетентно да издаде РА на [фирма]. Видно от горното е, че цитираното лице е определено по стария ред, поради което оспореният РА не е нищожен на претендираното основание. По доставките от [фирма]:

Установено е по делото, че дружеството е сключило договор за извършване на рекламна дейност, по - конкретно изработка на търговска марка, лого, изделия, продукти и услуги с цел популяризиране. Цената по договора е доказана чрез сключения анекс. В. връзка с осъществяване на рекламните услуги са издадени данъчни фактури, събрани са доказателства за плащане на услугите и съответното им осчетоводяване. За доказване излъчването на реклама по канал ЕКids са депозирани: Три броя сертификати и три броя медия - планиране, касаещи месеци 10, 11 и 12. 2010 година; Три броя сертификати за излъчена реклама по канал NKT Evrokom и медия - планиране за същите месеци; Дискове, съдържащи рекламен клип, който е бил излъчен по каналите EKids, NKT Evrokom през периода от 01.10.2010 г. - 22.12.2010 година. По отношение на мотива на административния съд за разминаване между договореното и осъществено по договора, следва да се съобрази обстоятелството, че надплатените през м. 10.2010 г. 96 броя излъчвания са били компенсирани през месец 11 на 2010 година, когато са излъчени 76 броя клипове вповече. Обосновано касаторът се позовава и на приетото в решение на С. по дело С - 18/13. По доставките от [фирма]

Правото на данъчен кредит е отказано с аргументи за недоказана обезпеченост на доставката. В случая предмет на доставките са рекламни услуги, осъществявани чрез съоръжения тип "мега борд". По делото са събрани договор и анекс, а така също отчетни материали, включително за използваните билбордове и монтираната реклама. Установено е реалното осъществяване на услугите, тяхното отчитане и разплащане по банков път. Изпълнението на доставките от [фирма] е видно от депозираните по делото счетоводни документи и разплащането между страните. Тези изводи не са опровергани от липсата на договор за наем на билбордовете, впредвид другите доказателства, събрани по делото. По доставките от [фирма]

И тук предмет на доставките са различни артикули рекламни материали, като химикалки, запалки, шапки, ключодържатели и други. За всяка доставка са приложени приемо - предавателни протоколи, придружени с документ за плащане. Прехвърляне на собствеността е доказано чрез предаване на материалите, които впоследстнвие са били раздавани с рекламна цел. В подкрепа на тези изводи са доказателствата за реално разплащане по банков път. В случая липсата на служители, наети по трудово правоотношение, не може да обоснове при съвкупната преценка на доказателствата извод за нереалност. По доставките от [фирма]

Предмет на доставките са рекламни услуги. Изслушаното по делото заключение по ССчЕ е констатирало издаване на процесните фактури. Събрани са и касови бонове, които според административния съд са нечетливи. По делото обаче не са давани конкретни указания за представяне на касовите бонове в друг вид, като при необходимост това обстоятелство е можело да бъде изяснено и чрез експертното заключение. За същия доставчик е констатирано назначаването на две лица по трудово правоотношение. Според настоящата касационна инстанция на ВАС, О. отделение, незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по тези доставки.

В частта по ЗКПО

Финансовия резултат на [фирма] е увеличен със сумата в размер на 375 000 лв., представляваща сбора от данъчните основи на фактурите, издадени от [фирма] и от [фирма]. Преобразуването на резултата е извършено на основание чл. 78 вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗКПО, с оглед констатациите по ЗДДС. В процесния казус е доказано наличието на първични счетоводни документи, а впредвид изложените от състава на ВАС, О. отделение мотиви в частта по ЗДДС, следва да се приеме, че данъчните фактури отразяват вярно съответните стопански операции по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Поради това е незаконосъобразна констатацията, че с отчитане на процесните приходи се е стигнало до отклоняване от данъчно облагане, респективно не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО.

Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено изцяло, след което да се отмени и оспорения РА.

Разноски: Предвид на резултата по делото в полза на [фирма] трябва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 18605 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

изцяло решение № 5693/14.09.2015 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 8 състав, постановено по адм. д. № 10671 по описа за 2013 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

по жалба на [фирма], притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р - н "О.", [улица], 9Б, ап. 8, Ревизионен акт № [ЕГН]/21.06.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - С., частично изменен и потвърден с решение № 1704/07.10.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА

Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р - н "О.", [улица], 9Б, ап. 8

разноски

общо в размер на 18605 лева.

Решението е окончателно.

Особено мнение: