Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" [населено място] против решение № 8199/29.12.2014г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 2709/2012г., в частта, в която е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/05.08.2011г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 67/11.01.2012г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", [населено място] относно установения на З. Р. Т. данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 1707.96 лева и лихви от 416.35 лева и за 2009г. за сумата над 577.82 лева и съответните лихви над 140.90 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон. Според касационния жалбоподател отмяната на данъчните задължения се дължи на признаването на получен заем от Е. Д. в размер на 60 000 лева. В тази връзка се твърди, че съдът не е анализирал представените по делото доказателства, които не доказват предаване на заетата сума от една страна и от друга - наличност на парични средства у заемодателя в посочения размер. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - З. Р. Т. не е изразила становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционното решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал....