Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. Д. К. срещу Решение № 6 от 29.01.2015 г. по адм. дело № 508/2014 г. по описа на Административен съд Добрич, І състав.

С обжалваното решение по жалба на [фирма] е отменен отказа, обективиран в уведомително писмо /УП/ за неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/14811 от 05.12.2013 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението с вх. № 17063558 от 12.03.2013 г., У. 182697.

Касаторът излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че със заявлението за редакция на парцели от 29.05.2013 г. кандидатът за подпомагане не е спазил срока по чл. 64, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., поради което законосъобразност с оспореното уведомително писмо ДФЗ не го е одобрила за участие по съответното направление. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу УП. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - [фирма], представляван от К. П. Ж., в писмен отговор оспорва основателността на касационните възражения, поддържайки направените в първоинстанционното решение мотиви за незаконосъобразност на административния акт. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Върховен административен съд, Трето отделение намира, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК

, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Производството пред АС Добрич е образувано по жалба

на [фирма] срещу отказ, съдържащ се в УП за неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/14811 от 05.12.2013 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ с искане за неговата отмяна.

За да се произнесе по жалбата, първоинстанционният съд е приел, че спорното УП е издадено от компетентен орган, но същото е издадено в нарушение на материалния закон по подробно изложени съображения, като го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на лицето.

Изводите на съда досежно компетентността на издателя на акта са основани на чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл. 10 от У. правилник на ДФЗ (УПДФЗ), съгласно които в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да го представлява и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съдът се е позовал и на т. 6 от Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която на заместник – изпълнителния директор Н. Д. са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение намира, че така направеният правен извод относно компетентността на издателя на акта е неправилен. Поради това обжалваното съдебно решение се явява постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби.

Неправилна е извършената от АС Добрич преценка, че издателят на оспорения административен акт е разполагал с материална компетентност за издаването му. По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП, Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, органи на ДФЗ, който е и Разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на РА, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП). Предвид законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, именно той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. В редакцията на чл. 20а ЗПЗП преди изменението и допълнението, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2015 г. не е уредена възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Предвид това към момента на издаването на спорното УП (05.12.2013 г.) той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва на подчинени нему лица. В този смисъл представената по делото Заповед № 03–РД/2866 от 12.11.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 УПДФЗ, на която се е позовал първоинстанционният съд, не води на правен извод за наличие на компетентност на издателя на този акт.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 АПК, установяващ основния принцип на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Такъв орган в областта подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а ЗПЗП е изпълнителният директор на ДФЗ. Предоставяне правомощията на друго лице следва да е допуснато от закона.

С. То решение № 4/2004 по тълк. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Тоест, не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия. За целта е необходимо в съответния закон да е изрично предвидена такава възможност. С аргументи от посоченото, компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 УПДФЗ във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. В случая УПДФЗ предвижда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне.

По изложените съображения съдебното решение, предмет на касационен контрол, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Следователно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на оспореното

уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/14811 от 05.12.2013 г

., както и преписката следва да се изпрати за ново произнасяне по компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ в едномесечен срок, считано от получаването на преписката.

Предвид изхода на спора, в полза на [фирма] следва да бъде присъдена сумата в размер на 650 лева, представляващи направени разноски в първоинстанционното производство. За касационното производство няма доказателства за направени такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

изцяло

Решение № 6 от 29.01.2015 г. по адм. дело № 508/2014 г. по описа на Административен съд Добрич, І състав

, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА

п

о жалбата на

[фирма] нищожността на Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/14811 от 05.12.2013 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ИЗПРАЩА

административната преписка за ново произнасяне на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в едномесечен срок, считано от получаване на преписката.

ОСЪЖДА

Държавен фонд „Земеделие“ – Р

азплащателна агенция да заплати на [фирма] направените по делото разноски в размер на 650 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение: