Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Д. против решение № 7860 от 16.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6891/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – председателят на Държавна комисия по хазарта, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Б. Д. Д. против заповед № ЧР-01-173/26.06.2014 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) – поради съкращаване на длъжността.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл.

Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното му правоотношение.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Б. Д. Д. е заемал една от седемте щатни бройки за длъжността „инспектор” в отдел „Контрол” в дирекция „Контрол и правни дейности” на Държавната комисия по хазарта. С утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.07.2014 г. бройките за посочената длъжност са намалени на шест, като са увеличени бройките за длъжностите "главен инспектор" и „старши инспектор”. С приложените по делото длъжностни и поименни длъжностни разписания в сила преди и след съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателя е установено, че по поименното длъжностно разписание в сила от 24.06.2014 г. са заети всички щатни бройки в отдел „Контрол”. Съобразно длъжностното и поименното разписание в сила от 01.07.2014 г. се установява, че в отдела бройките за длъжността „главен инспектор” са увеличени от 3 бр. на 4 бр., за длъжността „старши инспектор” са увеличени от 2 бр. на 3 бр., а за длъжността „инспектор” са намалени от 7 бр. на 6 бр., като 2 бр. за длъжността „главен инспектор” и 1 бр. за длъжността „старши инспектор” са вакантни. От приложените по делото длъжностни характеристики за длъжността, заемана от жалбоподатателя и за длъжността „старши инспектор” е установено, че същите са сходни, но са с различни нормативно определени позиции, като последната длъжност е с по-високо ниво. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността "старши инспектор" е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица. Старши инспекторът носи пряка отговорност за съставяните от него актове. Правилото на чл. 7, ал. 8 от наредбата регламентира, че длъжността "инспектор" е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива, както и със събирането, обработването и систематизирането на информация във връзка с контролната дейност. Инспекторът носи пряка отговорност за съставяните от него актове. Следователно задълженията на посочени длъжности са нормативно установени и са различни. От изложеното следва, че за длъжността, заемана от Д. са намалени бройките, предвидени да я изпълняват, поради което изводът на съда, че спрямо служителят е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е законосъобразен и обоснован.

Доводите на касатора, че не е налице съкращаване на длъжността, тъй като по делото не е установено намаляване обема на работа, са неоснователни. Целта на съкращението е да оптимизира работата на съответното административно звено, като създаде условия дейността да се изпълнява от по-малко служители. Ето защо не е задължително предприетите от органа длъжностни промени да са обусловени от намаляване на обема на работа.

Твърдението в касационната жалба, че останалите 5 бр. за длъжността „инспектор” продължават да съществуват и са заети, не обосновава липса на съкращаване на длъжността, а напротив установява, че е налице реално съкращаване чрез намаляване на 1 бр. за длъжността „инспектор”.

Доводите на касатора, че същият отговаря на изискванията за заемане на длъжността „старши инспектор”, поради което не е налице съкращаване на длъжността, също са неоснователни. Органът по назначаването няма нормативно установено задължение при съкращаване на длъжността да назначава служителя на по-висока от заеманата от него длъжност т. е. да го повишава. Въпрос на свободна преценка на органа по назначаването е да определи наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (А..: чл. 11, вр. с чл. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА)). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник.

От изложеното следва, че като е направил извод, че по отношение на Д. са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административен съд София - град е постановил решение съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Б. Д. Д. да заплати на Държавната комисия по хазарта сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7860 от 16.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6891/2014 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Б. Д. Д. да заплати на Държавната комисия по хазарта сумата 300 лв.(триста лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: