Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” В. при ЦУ на НАП против Решение №789 от 03.04.2014г. на Административен съд Варна по адм. д.№3678 по описа за 2013г., с което по жалба на К. М. С. от [населено място] е обявена нищожността на Ревизионен акт №

031301374/10.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 572/26.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – [населено място] при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията и на това, издало Заповедта за определяне на компетентен орган /З./, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че със заповедите по чл. 112 ДОПК за определяне на компетентни да възлагат ревизията органи, териториалният директор е определил териториалната компетентност на възложилия процесната ревизия орган по приходите до територията на изнесено работно място /И./ Шумен, което е пречка той да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, с постоянен адрес в [населено място]. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното:

За да обяви нищожността...