О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5158

гр. София, 13.11.2024

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.10.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4042 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на И. Д. И., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Г. П.- С., срещу определение №8556 от 05.06.2024г. по ч. гр. д. №4325/2024г. по описа на Софийския градски съд, с което е било потвърдено определение №6751 от 13.02.2024г., постановено по гр. д. № 7146/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 179 състав, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционният съд със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. №9815/2022г. по описа на СРС, 179 състав, и за разглеждане в производството по съдебна делба на предявения от жалбоподателя иск. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Не е постъпил отговор на частната касационна жалба от ответната страна по нея- Я. Д. И..

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение.

В производството по гр. д. № 9815/2021г. на СРС, 179 състав, което е с предмет съдебна делба, И. Д. И. е предявил срещу Я. Д. И. иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №16, том I, рег. №1104, дело 14 от 2016 г. по описа на нотариус с район на действие СРС Д. К.,с който И. И. и съпругата му К. И. продават на Я. Д. И. 1/2 идеална част от построената в имот с идентификатор № 68134.2818.1145 сграда с предназначение - сграда за търговия с идентификатор 68134.2818.1145.1. С определение на съда от 08.02.2024г. така предявеният иск е бил отделен в отделно производство, като по него е образувано гр. д. № 7146/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 179 състав. С определение от 13.02.2024г. районният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на Софийски градски съд по съображения, че цената на предявения иск е над 25 000 лв., поради което и на основание чл.104 т.4 от ГПК делото е подсъдно на този съд като първа инстанция. Така постановеното определение е било потвърдено от СГС с обжалваното в настоящото производство определение. За да постанови този резултат, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 4 във връзка с т.2 от ГПК, цената на предявения иск за обявяване нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № 16/2016г. и имаща за предмет вещни права върху недвижими имоти, се определя от данъчната оценка на недвижимия имот, която в случая е в размер на 39 359,90 лв., видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка. За неоснователно е счетено възражението на жалбоподателя, че предявеният иск е за защита на вещни права върху недвижим имот, поради което и по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл.104, т.3 от ГПК, според която подсъдни на окръжния съд като първа инстанция са исковете за защита на вещни права с цена над 50 000 лв. В тази връзка съдът е посочил, че предявеният пред съда иск за обявяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот е облигационен и не е за защита на вещни права, макар решението да поражда вещноправни последици. Приел е и че специалната разпоредба на чл.341, ал.1 от ГПК, предвиждаща родова подсъдност на районен съд на иска за делба, не може да се тълкува разширително и да се приеме, че тя важи и за съединените в делбата искове, като се е позовал на формираната съдебна практика с определение № 4259 от 22.11.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 3936/2022г., II г. о.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът иска допускане на касационно обжалване на определението при условията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Приложими ли са правилата за родова подсъдност при искове за прогласяване на нищожност на сделки, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, чиято цена на иска надвишава 50000 лв., предявени за общо разглеждане в делбеното производство, или следва районният съд да ги разгледа в производството по съдебна делба, независимо от тяхната цена? Иска се допускане на касационно обжалване на определението и при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се твърди, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Направено е и искане за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидна неправилност на определението.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., за да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК правният въпрос, разрешен от въззивния съд, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. В случая с оглед решаващите мотиви на въззивния съд формулираният от касатора въпрос не е от значение за изхода на делото, поради което по отношение на него не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определението на първиоинстанционния съд от 13.02.2024г. по гр. д. № 7146/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 179 състав, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. За да потвърди същото, въззивният съд е приел, че предвид обстоятелството, че предмет на делото е иск за прогласяване на нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, който е с цена 39 359,90 лв., то съгласно чл.104, т.4 от ГПК делото е подсъдно на СГС като първа инстанция. Поставеният в изложението въпрос от касатора няма връзка с посочените решаващи мотиви, а е относим към евентуалната законосъобразност на друг съдебен акт- определението на СРС от 08.02.2024г. по делбеното производство- гр. д. № 9815/2021г. на СРС, 179 състав, с което на основание чл.210, ал.2 от ГПК предявеният от него по посоченото дело иск е бил отделен в отделно производство. Посоченото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, като същото не може да бъде и не е било предмет на проверка от въззивния съд в настоящото производство. Предвид горното не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Не може да се уважи и искането за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК - поради очевидна неправилност на определението. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилен по смисъла на посочената разпоредба е съдебен акт, засегнат от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от обжалваното определение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №8556 от 05.06.2024г. по ч. гр. д. №4325/2024г. по описа на Софийския градски съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.