О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 784

ГР. София, 19 ноември 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.10.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2360/19 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №579/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 8 000 лв. предявеният от Я. К. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца поради обвинение в престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната задължителна и трайна практика на ВКС са решени два правни въпроса от предмета на спора: 1. За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост; 2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че присъденото на ищеца...