Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Висшия съдебен съвет против решение № 8070/01.07.2015 г. по адм. д. № 13653/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът Н. С. Г. в подадено писмено възражение оспорва касационната жалба и с доводи относно нейната неоснователност моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба като основателна следва да бъде уважена с отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд по оспорване на Н. С. Г., съдия в Районен съд - [населено място], е отменил решение по т. 51, взето от Висшия съдебен съвет с протокол № 44/09.10.2014 г., с което на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ - нарушаване на етичните правила по т. 4, т. 4.1, т. 4.4 и т. 5.5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати/КЕПБМ/. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че усвоеното от оспорващия в периода 13.11.2013 г. до 17.11.2013 г. поведение не обективира състава на дисциплинарното нарушение визирано в разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. Възприемайки изцяло установената в хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка, съдът е подложил на анализ конкретните обстоятелства в контекста на установяванията относно трайно установените обтегнати отношения между подведения под дисциплинарна отговорност магистрат и административния ръководител на съда, съдия Д.. В тази връзка, без да поощрява поведението на оспорващия, е отчел работната атмосфера и в частност действията на административния ръководител, при което е направил извод, че това поведение неправилно е квалифицирано като нарушение на етичните правила . Решението е правилно.

При липса на спор относно релевантните факти съдът обосновано е приел, че оспорващият е сигнализирал за здравословния си проблем и вероятността да отсъства по болест своевременно, предвид което и при създадената в организация / отсъстващ съдия да бъде заместван от дежурния такъв/ не е затормозил работата на съда на 13.11.2013 г., от която дата до 15.11.2013 г. е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност по надлежно издаден и неоспорен болничен лист. Обстоятелството, че не е уведомил административния ръководител лично, а чрез служител в съда, не сочи на незачитане личността и длъжностното му качество. Избраният подход на уведомяваване за отсъствието от работа е преценен в светлината на трайно установените към процесните дати междуличностни отношения, за които не се спори, че са обтегнати. От значение в случая е своевременното уведомяване за отсъствието от работа поради здравословен проблем, наличието на какъвто в последствие е установено с официален документ.

Доказателствата по делото относно събитията от на 15, 16 и 17.11.2013 г., проведен телефонен разговор с административния ръководител по повод отказа му на тази дата, при положение, че е сезиран с изрично писмо от Н. на 11.11.2013 г., да даде съгласие за командироване на магистрата на обучение в чужбина в периода 17- 30.11.2013 г., организирано от Н., подаване молба за отпуск по факс на 16.11.2013 г. и последващите опити за връзка по телефона в този и следващия ден, преценени на фона на създадените отношения, също не обективират липсата на колегиално отношение, нито засягане личната сфера на съдия Д., още повече, че на 16 и 17.11.2013 г. последната е била на работа като дежурен съдия.

Нормите за етично поведение са абстрактни и конкретно действие следва да бъде преценено като съобразено или в разрез с тях при съвкупната преценка на конкретните факти. Не е спорно, че събитията в посочените дни са се развили при недобри взаимоотношения между участващите в тези събития лица. Действително ответникът по касационната жалба не е уведомил лично администатвиня си ръководител за евентуално предстоящото му отсъствие от работа, но уведомяването чрез служител в съда е своевременно и не може да бъде прието за неетично. Отсъствието на съдията, освен че е по обективни причини, не е затруднило дейността на съда, Обективна връзка между събитията от 15 -17.11.2013 г. и временната нетрудоспособност на администратвния ръководител съгласно болничен лист от 18.11.2013 г. не е установена. Ето защо, изводът на тричленния състав, че поведението на магистрата в периода 13-17.11.2013 г., не може да бъде определено като нарушение на етичните норми по т. 4, 4.1, 4.4 и 5.5 КЕПБМ, е обоснован и в съотвествие със закона. Изискванията за вежливост и толерантност, за добри обноски и добро държане при служебните контакти не могат да се приемат за нарушени, тъй като фактите от значение за работата на съда са станали достояние на администратвния ръководител своевременно, а поведението на магистрата не е увредило репутацията на съда.

Изложеното налага извода, че обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8070/01.07.2015 г., постановено от тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 13653/2014 г. по описа на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: