Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касаторът – Обединено гражданско сдружение-В. със седалище [населено място] обжалва решение № 2418/24.10.2014г., постановено по адм. дело № 2584/2014г. от Административен съд -Варна с което е отхвърлена жалбата му против решение №33917/07.07.2014г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП)-В. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. № 33917/23.06.2014г. с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му.

Частният жалбоподател-Обединено гражданско сдружение-В. обжалва и определение № 4640/24.11.2014г. постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането на сдружението за изменение на решението в частта за разноските с доводи за незаконосъбразност и искане за отмяната му.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби.

Върховният административен съд, състав на П. отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира че жалбите са подадени от надлежна страна, в срок, и са процесуално допустими. По същество са неоснователни. По касационната жалба.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Обединено гражданско сдружение-В. против решение №33917/07.07.2014г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите ТД на НАП-В. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. № 33917/23.06.2014г., отнасяща се до:

1. Длъжностна характеристика на директора на ТД на НАП, на служителите от дирекцията до началник на отдел включително;

2. Размера на заплатата на посочените в т. 1 служители;

3. В какви командировки, до къде и с каква цел е ходел директора на ТД на НАП от 03.01.2013г. до сега;

4. Колко пари са били заявени и колко похарчени за командировки;

5. Условията на договора между териториалната дирекция и банката, която я обслужва;

6. Докладите от командировките и други документи, свързани с командировките-пътни, нощувки и др.

С решението по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ директорът на ТД на НАП-В. разрешава предоставянето на достъп до обществена информация, с изключение на т. 6 от заявлението.

За да постанови обжалвания правен резултат, решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни норми и е съобразен с целта на закона. Приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя за: 1. непълно предоставяне на достъп до обществена информация по т. 2 от заявлението; 2. за неспазване на формата за предоставяне на достъп по т. 3 и т. 4; 3.за липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ при произнасяне на административния акт в частта по т. 5 и на последно място за законосъобразност на отказа да бъде предоставена информация, съдържаща се в докладите от командировките и други документи, свързани с тях.

Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

По силата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Р.Б.Б директорът на ТД на НАП-В. е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, а правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено (чл. 41 от Конституцията) и обхваща и задължението на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на това право. В конкретния случай правилно и в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на понятията обществена официална информация и обществена служебна информация, и закрилата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, която дава Законът за защита на личните данни, административният съд приема, че информацията свързана с конкретните размери, при посочена в оспорения административен акт нормативна база за определянето, на възнагражденията на директора и останалите служители в дирекцията с оглед естеството й засяга лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) и чл. 2, ал. 1 във връзка с ; 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закон за заита на личните данни, поради което ЗДОИ е неприложим, а предоставянето й на трето лице е неправомерно. Правилни и съответни на закона са изводите в обжалвания съдебен акт относно формата на предоставяне на поисканата от сдружението обществена информация по т. 3 и т. 4 от заявлението. В тях заявителят задава въпроси на които е даден отговор, обективиран в административния акт с което са изчерпани реда и формата по чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗДОИ.

Не се споделят съображенията на първоинстанционния съд по отношение на задължението на директора на ТД на НАП-В. по чл. 32, ал. 1 ЗДОИ приложимо в частта по т. 5 от заявлението за достъп до обществена информация. Видно от оспореното пред административния съд решение на задължения субект са посочени данни за сключен между НАП и [фирма] договор с предмет банково обслужване на приходните сметки по касовото изпълнение на бюджета, във връзка с провеждане на политиката на НАП в областта на обслужване на задължените лица при условията на чл. 178, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Следователно при липса на исканата информация у задължения субект, но наличие на данни относно нейното местонахождение, за сезираните лица по чл. 3 ЗДОИ възниква задължението по чл. 32, ал. 1 от закона, което в случая не е изпълнено от директора на ТД на НАП в четиринадесетдневен срок от получаването на заявлението да я препрати на лицето, у което е информацията и да информира лицето, което е поискало информацията. Това препращане и уведомяване обаче нямат белезите на властническо волеизявление, което едностранно да засяга права или законни интереси на заявителя и не представляват индивидуален административен акт, а действия по производството по издаване на искания акт, поради което и неизпълнението му в разглеждания казус не може да се приеме за съществено нарушение на административната процедура по издаване на акта. По тези съображения крайния извод на съда за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, което да доведе до отмяна на административния акт в тази част е правилен. Не се препятства и упражняването на правото за достъп до обществена информация относно условията на договора пред компетентния субект. На последно място, правилни са и изводите на административния съд за законосъобразно постановен отказ за предоставяне на обществена информация по т. 6 от заявлението. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) преодолява правото на достъп до обществена информация (чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ). Частната жалба също е неоснователна.

Размерът на разноските, присъдени на ТД на НАП-В. са определени правилно и в съответствие с нормативната регламентация за това-чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което обжалваното определение е законосъобразно.

По изложените съображения и при липсата на твърдяните касационни основания обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, на основание чл. 221, Ал. 2 АПК, Върховният административен съд, П. отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2418/24.10.2014г., постановено по адм. дело № 2584/2014г. от Административен съд -Варна.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4640/24.11.2014г., постановено по адм. д. № 2584/2014г. от Административен съд-Варна. Решението е окончателно. Особено мнение: