Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.-В. В. М., от [населено място], подадена срещу решение № 3335 от 13.05.2015 г.

по адм. дело № 691/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 453 от 27.10.2014 г. на упълномощено от директора на Д. С подпомагане-К. село длъжностно лице, с което й е отказана помощ по чл. 9 от ППЗСП .

В жалбата, която е бланкетна, се излага довод за неправилност на решението. Твърди се, че изложеното от съда не отговаря на действителното фактическо положение.

Ответникът - началник отдел СЗ при Дирекция”Социално подпомагане”-К. село не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Е.-В. В. М. срещу Заповед № 453 от 27.10.2014 г. на упълномощено от директора на Д. С подпомагане-К. село длъжностно лице, с което й е отказана помощ по

чл. 9 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/. Първоинстанционният съд е приел, че

в случая не е изпълнено условието на чл. 9, ал. 1 и ал. 3, т. 7 от ППЗСП. Изводите на съда произтичат от обстоятелството, че дохода на жалбоподателката през предходния месец е размер на 165, 60 лева и същият надвишава определения диференциран минимален доход, който е в размер на 81, 25 лева. Решението е правилно.

Право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в

Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП)

. Съобразно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход и отговарят на условията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от същия нормативен акт. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантирания минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.

В случая диференцираният минимален доход е определен съгласно чл. 9, ал. 3, т. 7 от ППЗСП, тъй като М. е лице с трайно намалена работоспособност-70 и над 70 на сто, установено с ЕР на ТЕЛК № 2039 от 01.07.2014 г. със срок до 01.07.2017 г., 73% трайно намалена работоспособност. От събраните по делото доказателства е установено също, че доходът на жалбоподателката, получен през предходния месец август 2014 г. е формиран от получено от Национален осигурителен институт обезщетение в размер на 165, 50 лева. Този доход надвишава определения диференциран минимален доход, който е в размер на 81, 25 лева.

Оспорената заповед, с която е отказано отпускането на целева социална помощ, е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Обстоятелството, че в мотивите на решението си съдът е повторил мотивите на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”С.-град в решение № РД 01-695/12.12.2014 год., не е повлияло върху формираната от съда воля относно субективното право на жалбоподателката на социално подпомагане. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 3335 от 13.05.2015 г.

по адм. дело № 691/2015 г. на Административен съд София-град.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: