Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Б. К. и К. П. К. против решение № 7604 от 09.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6945/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да се отхвърли.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не оспорва касационната жалба.

Ответникът П. М. Г., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил решение № 59/05.03.2012 г., постановено по преписка № 176/2010 г. на КЗД, в частта му, с която е установено, че П. Г. М., в качеството му на изпълнителен директор на [фирма] е извършил дискриминация под формата на тормоз по признаци „лично положение” и „семейно положение” при упражняване правото на труд от К. Б. К. и К. П. К..

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в противоречие на материалния закон, тъй като по делото не са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.), поради което не...