Производството е по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба, подадена от Вяра Б. – К., чрез адв. С. О., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 12294 от 18.11.2015 г., постановено по адм. д. № 14092 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. Твърди се, че такава грешка е допусната на стр. 2, ред 13 отгоре надолу, като цитира решението, както следва: „

С Уведомително писмо изх№02-230-6500/6252 от 20.09.2013 г.. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция, на основание чл. 43, ал. 3 от З., на [фирма],, [населено място] е отказано финасово подпомагане и са наложени финасови санкции за следващите три години в общ размер на 47765, 35 лв.“. Твърди, че в това изречение вярно е посочен само номерът на уведомителното писмо, но погрешно се сочи, че с него „…на основание чл. 43, ал. 3 от З., на [фирма],, [населено място] е отказано финасово подпомагане и са наложени финасови санкции за следващите три години в общ размер на 47765, 35 лв.“. Поддържа, че така посоченото следва да се поправи с вярното: „на Вяра Б. – К. е отказано финансово подпомагане в общ размер на отказаната субсидия – 35599, 39 лв.“ Моли за допускане на исканата поправка в този смисъл.

Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, не представя отговор на молбата в дадения му срок.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на молбата, приема, че е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК

, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.

Установява се, че производството по адм. д. № 14092 по описа на ВАС за 2014 г. е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение № 5082 от 22.07.2014 г., постановено по адм. д. № 11737/2014 г. по описа на Административен съд София – град. С последното е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/6252 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по жалба на Вяра П. Б. – К.. Като е съобразил общия размер на отказаната субсидия 35599, 39 лв. и е дал отговор на възражението за прекомерност, съдът е осъдил фонда да й заплати разноски в размер на 2710, 00 лв.

С постановеното по настоящото дело съдебно решение е оставено в сила Решение № 5082 от 22.07.2014 г., постановено по адм. д. № 11737/2014 г. по описа на Административен съд София – град, като касационният жалбоподател е осъден да заплати на Б. - К. разноски в размер на 600, 00 лв. На страница втора от Решение № 12294 от 18.11.2015 г., абзац четвърти, е посочено цитираното от молителката: „

С Уведомително писмо изх№02-230-6500/6252 от 20.09.2013 г.. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция, на основание чл. 43, ал. 3 от З., на [фирма],, [населено място] е отказано финасово подпомагане и са наложени финасови санкции за следващите три години в общ размер на 47765, 35 лв.“

Видно е от таблица 1 на стр. 9 на отмененото Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/6252 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, че исканата от Б. – К. сума по НР1 е 16009, 40 лв. и по СЕПП – 19589, 99 лв., от които оторизираната сума е 0, 00 лв. Тоест, отказаното финансово подпомагане е в общ размер от 35599, 39 лв.

Предвид така установеното следва да се приеме, че при постановяване на Решение № 12294 от 18.11.2015 г. по адм. д. № 14092 по описа на ВАС за 2014 г. е допусната писмена грешка, като неправилно е посочено, че с Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/6252 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ „…

на основание чл. 43, ал. 3 от З., на [фирма],, [населено място] е отказано финасово подпомагане и са наложени финасови санкции за следващите три години в общ размер на 47765, 35 лв.“ Тази грешка следва да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК, като от изречението на страница втора, абзац четвърти се заличи написаното: „…

на основание чл. 43, ал. 3 от З., на [фирма],, [населено място] е отказано финасово подпомагане и са наложени финасови санкции за следващите три години в общ размер на 47765, 35 лв.“ и същото следва да се чете: „…на Вяра П. Б. – К., е отказана субсидия в общ размер на 35599, 39 лв.“.

По изложените съображения и на основание чл. 175, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ: ДОПУСКА

поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 12294 от 18.11.2015 г. по адм. д. № 14092 по описа на Върховния административен съд за 2014 г., като

от изречението на страница втора, абзац четвърти заличава написаното: „…

на основание чл. 43, ал. 3 от З., на [фирма],, [населено място] е отказано финасово подпомагане и са наложени финасови санкции за следващите три години в общ размер на 47765, 35 лв.“, вместо което да се чете: „…на Вяра П. Б. – К. е отказана субсидия в общ размер на 35599, 39 лв.“. ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ

настоящото решение върху поправеното Решение № 12294 от 18.11.2015 г. по адм. д. № 14092 по описа на Върховния административен съд за 2014 г., както и да се отбелязва върху преписите (чл. 175, ал. 2 АПК). Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: