Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” [населено място] срещу Решение № 354 от 01.10.2014 г., постановено по АД № 477/2014 г., по описа на Административен съд [населено място], с който РА №[ЕИК]/17.09, 2012 г., издаден от ТД на НАП гр. В. Т. на [фирма] [населено място], потвърден с Решение № 624/04.12.2012 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т., е отменен изцяло в обжалваната му част по ЗКПО, относно установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 75529, 30 лв, и лихви за него в размер на 15576, 23 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът - [фирма], чрез пълномощника адв. Ц. П., оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, включително и относно присъдените разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е повторно, след отменително Решение № 8565 от 23.06.2014 г. на ВАС по а. д.№ 14999/2013 г. С това решение делото е върнато на административния съд за разглеждане от друг състав, и ВАС е дал задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да обсъди наличието на основанията по чл. 16, ал. 1 и по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството през процесните периоди, като вземе предвид всички събрани доказателства и се произнесе по въпроса за реалното осъществяване на спорните доставки, обсъди реалността на спорните доставки от [фирма], [фирма] и [фирма], както и по наведеното в писмените бележки от жалбоподателя възражение, че след като не е извършена корекция в декларираните резултати по ЗДДС за същите данъчни периоди поради липса на реално осъществени доставки не може да се счита, че са налице основания за определяне допълнително на корпоративен данък върху отчетените разходи по тези фактури. С обжалваното в настоящото производство решение АС - Велико Т. е
отменил РА №[ЕИК]/17.09.2012 г. на ТД на НАП гр. В. Т., потвърден с Решение № 624/04.12.2012 г. на Директора на ДОДОП гр. В.Т.. За да постанови този резултат съдът е намерил, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цяло. Първоинстанционният съд е установил, че
по делото не е било спорно, че за ревизираните данъчни периоди 2007г., 2008г., 2009г., 2010 г. и 2011г. [фирма] е осчетоводил по дебита на сч. сметка 304 „стоки” стойността на стоки по получени фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]. При реализацията на тези стоки, същите са отписани от актив на баланса, като по този начин придобивната стойност на стоките е намерила отражение в разходите на дружеството. Първоинстанционният съд е приел за основателни възраженията на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО в приложимата редакция, като е обосновал, че извършеното с РА от приходните органи преобразуване по този начин на финансовия резултат, обезсмисля непризнаването на разходите, тъй като в случаите, когато не се признават разходи, но реализираният от тях приход не се отрича означава, че приходът се признава, без да се признава извършения преди това разход. Изложени са и мотиви относно противоречие на обжалвания РА с нормите на чл. 16 ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за липса на адекватни мотиви, невярно представяне и съобразяване с актуалните материално правни норми, както и липса на анализ и преценка на събраните доказателства. Касаторът изразява несъгласието си със съдебно - счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното съдебно производство, поради нейната "негодност". Както и друг път ВАС е посочвал в своята практика, не е допустимо с касационната жалба и пред касационната инстанция да се оспорва заключение на съдебна експертиза, прието в първоинстанционното съдебно производство. Съдът не намира причини основното и допълнително заключение да бъдат подложени на съмнение.
Към доказателствения материал по делото /л. 97 и сл. от първоинстанционното дело/ са постъпили документите, които СИЕ е ползвала за изграждане на заключението си
. Оспорването от ответника на основното заключение на ССЕ в съдебно заседание от 29.04.2013 г., тъй като същата е "извън контекста на спора", следва да се приеме за формално, като не е направено искане от същия за повторна експертиза, каквато законът допуска при необоснованост на заключението или съмнение в неговата правилност. Ако касаторът е имал възражения по отношение на експертното заключение, същият е разполагал с процесуална възможност в първоинстанционното съдебно производство да поиска допълнителна или тройна експертиза. В случай, че не е сторил това, касаторът не може да оспорва заключението и констатациите на вещото лице, които са приети в първата инстанция и не са опровергани чрез допълнителна или тройна експертиза.
Следва да се отбележи и факта, че заключението по поисканата от ревизираното дружество допълнително назначена съдебно-счетоводна експертиза е прието без въпроси и оспорване.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил практиката на ВАС, като в същия смисъл следва да се посочат Решение № 9768/24.09.2015 по а. д. № 9438/2014 г. Решение № 15973/22.12.2009 г. по а. д. № 9296/ 2009 и другите, посочени в първоинстанционното решение, като е приел, че при наличие на обективни предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО в редакцията на текста към 2009 г., определеното данъчно задължение по чл. 16, ал. 1, вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО, без приложение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, е незаконосъобразно. Подробните мотиви в тази връзка не следва да бъдат преповтаряни. Следва също така да се отбележи, че
ненамирането на доставчиците при ревизионните проверки и последващата им дерегистрация сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че фактурите, по които са отказани процесните разходи не отразяват вярно стопанските операции т. е. че разходите не са документално обосновани. Между непризнатите за данъчни цели приходи по чл. 27 и непризнатите за същите цели разходи по чл. 26, трябва да има връзка и тази връзка в случая е доказана именно поради осчетоводяването на процесните разходи към момента на осчетоводяването на приходите от продажбата на същите стоки. Затова съдът законосъобразно е заключил, че при липса на признаване на процесните разходи, органите по приходите е следвало да корегират и декларираните приходи от продажба, свързани с тях, при което резултатът за процесните данъчни периоди е незаконосъобразно определен с РА и той подлежи на отмяна в обжалваната част.
Правилно административният съд е приел в съдебното решение, че процесното данъчно преобразуване по ЗКПО е извършено в противоречие с частта от съшия РА, но по приложението на ЗДДС, където органите по приходите са изследвали същите отчетни периоди, същата счетоводна и данъчна отчетност и същите спорни доставки на метали от страна на ревизираното лице. Видно от констатациите в процесния РД (от стр. 7 до стр. 28), за всеки един от месечните периоди по ЗДДС в частта на получените доставки е записано, че "При ревизията НЕ се констатираха основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит". Същата констатация се съдържа и в процесния РА, съгласно който за съответните месечни периоди по ЗДДС от 2007 г. до 2011 г., вкл. " не се констатираха основания за корекция на извършените и на получените
доставки, на начисления данък и на данъчния кредит".
При така изложеното следва, че съдът е приложил правилно закона, като правните изводи са обосновани и съответни на доказателствата, поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението.
По изложените съображения решението, с което е уважена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила.
Съдебни разноски не са претендирани от страна на ответника за касационната инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК
, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354 от 01.10.2014 г., постановено по АД № 477/2014 г. на Административен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение: