Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 6132/17.10.2014г..по адм. д.№ 2647/2014г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА №[ЕИК]/21.10.2013г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА №[ЕИК]/21.10.2013г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения по ЗДДС за м. 2, 3, 5, 10 – 12.2008г. м. 3, 8 – 9, 11 – 12.2009г. с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит и доначислен данък общо 40 814л с лихви, и е определен корпоративен данък за 2008г. за внасяне 20 407лв с лихви на основание чл16, ал. 2 т. 4 от ЗКПО. Правото на приспадане на данъчен кредит не е признато по фактури на [фирма] на основание чл. 68, ал. 1 т. 1 и 2 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като доставките на строителни услуги и инвеститорски контрол на строителен обект не са осъществени. Доначислен е данък по фактури, които не са отразени в дневника за продажби на основание чл. 86 ЗДДС и по фактура за продажба на лек автомобил...