Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Ю. централен район (РДНСК-ЮЦР), чрез процесуалния си представител юрк. А. Г., против решение № 296 от 19 май 2015 година, постановено по адм. д. № 87/2015 година на Административен съд Пазарджик, в частта му, с която е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-81/23 март 2012 година на заместник-началника на РДНСК-ЮЦР, в частта й, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Въздушна кабелна мрежа В.,[жк], група улици 2”, собственост на [фирма].

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Я. З., в съдебно заседание оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на [фирма] срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-81/23 март 2012 година на заместник-началника на РДНСК-ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Въздушна кабелна мрежа В.,[жк], група улици 2”. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен като издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на служебното начало при събиране на доказателствата, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Приел е също така, че за процесния строеж е издаден акт за узаконяване, поради което процесния строеж не е незаконен. Поради това е отменил оспорената пред него заповед в частта й, с която е наредено премахването на собствения на [фирма] незаконен строеж. Така постановеното решение е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен е извода на съда за допустимост на жалбата, тъй като макар и започнато срещу неизвестни извършители, в хода на административното производство по съставяне и съобщаване на констативен акт № 190-К2/26 октомври 2011 година, предхождащ издаването на заповедта, от страна на ответното дружество, на 15 декември 2011 година е постъпило възражение, с което са оспорени констатациите по акта, досежно изградената на въздушна кабелна мрежа в[жк], група улици 2, собственост на дружеството. С това възражение органът е узнал името на собственика и извършителя на част от изградената в този квартал строеж - въздушна кабелна мрежа, поради което е следвало да му връчи последвалата заповед. Невръчването на копие от заповедта до ответника, при знанието на органа, че тя го засяга, прави жалбата на дружеството редовна и в срок, както правилно е прието и от съда. Поради това неоснователно е оплакването за просрочие на жалбата.

Съдът правилно, въз основа на събраните пред него доказателства, е приел, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е положил усилия за служебно събиране на доказателствата, както го задължава чл. 9, ал. 2 от АПК. При наличие на данни за известен извършител и собственик на част от процесната въздушна кабелна мрежа, в лицето на ответното дружество, е следвало да се съберат данни за него, за времето на извършване на строежа, за наличието на строителни книжа и документи на негово име от [община] и от самия собственик, както и данни на каква част от този строеж е собственик ответното дружество, което не е направено.

От представените по делото доказателства, включително и от приетата съдебно-техническа експертиза се установява идентичност на строежа, предмет на заповедта, и този, посочен в акт за узаконяване № 25/09 декември 2005 година на главния архитект на [община] на строеж: Кабелна разпределителна мрежа за разпространение на радиотелевизионни сигнали в [населено място] и далекосъобщителни услуги, на името на праводателя на ответника - [фирма].

При тези данни правилни са изводите на съда, че с акта за узаконяване са оборени констатациите в заповедта за наличие на незаконен строеж, извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Той замества липсващото разрешение и придава законност на строежа, за който е издаден.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296/19 май 2015 година по адм. дело №87/2015 година на Административен съд Пазарджик в частта му, с която е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-81/23 март 2012 година на заместник-началника на РДНСК-ЮЦР в частта й, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Въздушна кабелна мрежа В.,[жк], група улици 2”, собственост на [фирма]. Решението е окончателно. Особено мнение: