Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.С.П, чрез процесуалния си представител, против Решение № 486 /16.01.2015 г, постановено по адм. д. № 7669 /2014 г, по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение по т. І от Протокол № 20 /15.05.2014 г, на Висшия съдебен съвет, с което временно е отстранен от длъжност-съдия, председател на Апелативен съд [населено място] на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ, до приключване на наказателното производство срещу него.

В касационната жалба подадена от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител се излагат подробни доводи и съображения, които по същество се изразяват в следното: оспореното решение на В. е незаконосъобразен административен акт, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 7, ал. 1 АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства, на принципа по чл. 6 АПК за съразмерност, на задължението за уведомяване по чл. 26, ал. 1 АПК, за запознаване с преписката и доказателствата, както и за осигуряване на възможност за даване на писмени обяснения и възражения по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, на задължението за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ЗСВ противоречи на норми на международното право и на правото на Европейския съюз и на Конституцията на Р. Б, по-конкретно–на презумпцията за невиновност–чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ и чл. 48 от Х. на основните права /ХОП/ на Европейския съюз, съответно – чл. 31, ал. 3 от Конституцията, на правото на достъп до ефективна защита и справедлив процес по чл. 13 ЕКПЧОСи чл. 47 ХОП, както и на принципа на пропорционалност, прогласен в чл. 31, ал. 4...