Производство по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от [фирма]

, [населено място], представлявано от изпълнителния директор Л. Т., подадена чрез пълномощник адв. В. Р., за отмяна на влязло в сила решение №12284 от 16.10.2014г. по адм. д. №283/2014г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение

№ 5480/13.08.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4807/2012 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] против ревизионен акт № [ЕГН]/29.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" относно отказаното на дружеството право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 298 008 лева по доставки на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].

Твърди, че след постановяване на решението са станали известни на дружеството нови писмени доказателства: Заповед №2135 от 29.06.2011г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед №4294 -А от 30.06.2011г.

на директора на ТД на НАП - С.. Твърди, че съгласно първата заповед директорът на ТД на НАП - Б. А. е бил в платен годишен отпуск и няма как да е подписал Заповед №4295 от 30.06.2011г.

(приложена по делото), което я прави нищожна, а от своя страна тя води до нищожност на Заповед №110031-В от 26.07.2011г.

за възобновяване на ревизионното производство на дружеството. По втората заповед смята, че е самостоятелно основание за нищожност на Заповед №110031-В от 26.07.2011г. Излага, че представените заповеди са съществували при разглеждане на делото, но не са били известни на дружеството, като обуславят извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, поради издаването му от некомпетентен орган. С допълнение към искането за отмяна от 13.01.2016г. са представени и нови писмени доказателства: съпроводително писмо изх. №2129 от 15.12.2010г. и приложена...