Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-В. моли да бъде отменено решение № 2555/10.11.2014г. по адм. д.№ 1469/2014г. на Варненския административен съд, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 1115237/02.06.2011г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Втора жалба е подадена от [фирма] против решението в частта за разноските, за които е представен списък и доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноските за първата инстанция. По жалбата на другата страна поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на двете жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба и жалбата на дружеството, представляваща частна жалба, са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за прихващане или възстановяване № 1115237/02.06.2011г. на ТД на НАП-В., с който е отказано възстановяване на 183 279, 42лв, представляващи ДДС по фактура от 15.08.2009г. на [фирма] за продажба на сграда на [фирма]. С РА №1001448/18.06.2010г., съставен на получателя по фактура не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, тъй като е налице освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. На [фирма] е съставен РА №031002206/16-08.2010г., с който са определени задължения по ЗДДС за периода м. 2, 8 и 9.2009г., оставен в сила с решение от 12.05.2011г. по адм. д.№3805/2010г. на АС-Варна. Съдът е направил преюдициално запитване до С., по което е постановено решение от 11.04.2013г. по дело С-138/12г. За да уважи жалбата съдът се е позовал на т. 1 от диспозитива на решението на С., в която е прието, че не е допустимо данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение, че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение, че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала право на приспадане на данъчен кредит на клиента, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния данъчен закон не е приложим. В т. 2 от диспозитива на същото решение С. приема, че данъчнозадълженото лице може да се позове на принципа на неутралност на данъка върху добавената стойност, както е конкретизиран от практиката по чл. 203 от Директива 2006/112, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение, че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим.

За да уважи жалбата неправилно съдът е приел, че влезлият в сила РА, съставен на [фирма] за задълженията по ЗДДС за м. 8.2009г. не съдържа произнасяне по задължението за внасяне на данъка по спорната фактура. От факта, че в РА не е направена корекция на дължимите за внасяне суми за м. 8.2009г. не следва, че данъка по фактурата не е част от резултата за периода – данък за внасяне в случая. В конкретния случай страните не спорят, че данъкът е недължимо начислен и внесен, не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката, поради непризнаването му с цитирания по-горе РА, с който фактически е коригирана фактурата. Неправилно органите по приходите при тази фактическа обстановка поддържат, че следва да се прави нова корекция на фактурата от доставчика, която не можело вече да се извърши. Корекцията е извършена с влезлият в сила РА на получателя, поради което неправилно в А. не е възстановен погрешно начисленият данък на [фирма]. Спорната съставена фактура не може да се преценява от данъчната администрация в едно производство като погрешно съставена и недаваща право на приспадане на данъчен кредит на получателя, а в друго производство като създаваща задължение за доставчика да внесе погрешно начисления по нея данък. По делото е установено наличие на недължимо внесен данък, който по чл. 128 от ДОПК следва да бъде възстановен на вносителя.

Решението като правилно като краен резултат с тези допълнения следва да бъде оставено в сила.

В частта за разноските частната жалба е основателна. Представено е пълномощно с посочено адвокатско възнаграждение 4500лв внесено, поискани са разноските, поради което неправилно съдът е присъдил само държавната такса и е приел, че не е доказано извършването на разноските по договора за правна защита и съдействие, приложен по делото. Ще следва касаторът да бъде осъден да заплати на дружеството още 4500лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2555/10.11.2014г. по адм. д.№ 1469/2014г. на Варненския административен съд ОСЪЖДА

НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-В. да заплати на [фирма] още 4500лв разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: