Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от А. И., гражданин на У., срещу решение № 4349 от 22.06.2015 г. постановено по адм. дело № 3954 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, че решението е постановено в нарушение на принципа на чл. 7, ал. 2 от АПК, тъй като не е направена преценка на всички доводи от значение за случая. В решението не са обсъдени важни обстоятелства относно българския произход на лицето. Останал е без анализ фактът, че връзките със страната му по произход са прекъснати и там е останал да живее единствено неговият брат. Именно раждането на детето на брат му е една от причините за отсъствието му от България. Не е взето предвид, че в У. той няма подслон и никакво препитание. Не са отчетени обстоятелствата посочени в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Решението е немотивирано. При издаване на заповедта не са взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са събрани всички относими доказателства, в нарушение на чл. 35 от АПК. Нарушен е чл. 6, ал. 5 от АПК, тъй като административните органи трябва да се въздържат от вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Подобен формален подход при упражняването на правомощията на административния орган има за резултат несправедливо и несъразмерно прилагане на административната принуда. Предвид изложеното прави искане решението, както и оспорената заповед да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Директорът на дирекция „Миграция”, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен...