Образувано е по касационна жалба на „Дзалли” ООД, гр. Г. против решение № 9 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 274 / 2009 г. на Административен съд – Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Г. счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна.

С решение № 9 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 274 / 2009 г. Административен съд – Габрово е отхвърлил оспорването на „Дзалли” ООД, гр. Г. срещу решение № 56 / 11.08.2008 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Габрово, с което е отхвърлено оспорването на разпореждане № 156 / 27.06.2008 г. на началник отдел „КПК” при ТП на НОИ. Приел е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е неправилно.

По делото е установено, че на 22.12.2006 г. Б. К. е сключила трудов договор с „Дзалли” ООД, гр. Г.. От месец юли 2005 г. е била в трудово правоотношение с ЕТ”Вени – В. П.”, от гр. Г. като към момента на прекратяването му и възникването на новото правоотношение е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете. На 03.01.2007 г. е излязла в отпуск за гледане на болен член от семейството (родената на 12.06.2005г. дъщеря Г. К. К.), за което на основание болнични листове № 4305706/17.01.2007г. и №4305707/17.01.2007 г. и е изплатено обезщетение в размер на 60.95 лева. За времето от 18.01.2007 г. до 30.04.2007 г. Б. К. е продължила ползването на отпуска по чл. 164 от КТ, за който осигурителят „Дзалли” ООД, гр. Г. е изтеглил и изплатил от сметките на ДОО полагащото се обезщетение.

Страните по делото не спорят досежно съществуването на надлежно сключен трудов договор. Налице е своевременно изпратено уведомление до ТД на НАП и редовно проведен инструктаж за естеството на работния процес. С. са обстоятелствата дали осигуреното лице е започнало да изпълнява трудовите си функции на 03.01.2007 г.. Налице са взаимноизключващи се факти, установени чрез „специфична форма на изработеното”, утвърдена от дружеството-работодател, за контрол и отчетност на производствения процес и декларираните данни от осигурителя пред органите на НОИ (съобразени с издадените болнични листове).

Административният съд неправилно е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение по време на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете съставляват елементи от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 52а и чл. 53, ал. 1 от КСО.

По делото не е спорно, че работничката Казакова е притежавала това право, породено от качеството и на осигурено лице във връзка с правоотношенията и със стария работодател. След сключването на новия трудов договор е подала молба за ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, която е била удовлетворена. Ползването на отпуск по чл. 164 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работничката – майка и за реализирането на която не са установени ограничения. До промяната на §1, т. 3 от ДР на КСО ( ред. бр. 99/2009 г. в сила от 01.01.2010г. ) законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Достатъчно е валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото по чл. 164 от КТ. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква правото на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. (В този смисъл решение №4283/31.03.2009г. по адм. дело №61/2009г. на Върховния административен съд, шесто отделение). Като осигурено лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск Б. К. е имала право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, което осигурителят и „Дзалли” ООД, гр. Г. е изплатил законосъобразно за сметка на държавното обществено осигуряване.

Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъдат отменени.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на „Дзалли” ООД, гр. Г. е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 274 / 2009 г. на Административен съд – Габрово като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 56 от 11.08.2008 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № 156 от 27.06.2008 г. на началник отдел „КПК” при ТП на НОИ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Т./п/ Д. М. Т.Т.