Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр. В. Търново срещу решение № 90/07.03.2011 г. по адм. дело № 585/2010 г. на Административен съд – гр. В. Търново, в частта с която по жалба на „Пътно поддържане – Б. С.” ЕООД е отменен
ревизионен акт (РА) № 900007/23.03.2009 г. на ТД на НАП, гр. В., потвърден с решение № 263/29.06.2009 г. на директора на дирекция „ОУИ”, гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта в която му е отказан данъчен кредит общо в размер на 25 933.13 лв. за данъчни периоди м. 11.2003 г., м. 01, 03 – 11/2004 г. и м. 01, 03, 05, 08, 09, 10, 12/2005 г. по фактури, издадени от „Виастрой – 2002” ООД, както и в частта по ЗКПО за 2003 г. и 2004 г., както и в частта, с която цитирания РА е изменен
в частта по ЗКПО за 2005 г., като е определен допълнителен корпоративен данък за посочения период в размер на 2 753.90 лв. и лихви за просрочие до датата на издаване на РА в размер на 1 172.52 лв.
Ответникът – „Пътно поддържане – Б. С.” ЕООД не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна:
Решението, предмет на настоящото производство е постановено след като първоначалното решение на АС - гр. В. Търново е било частично отменено с решение № 10180/26.07.2010 г. по адм. дело № 2558/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С решението на ВАС, в отменителната му част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - гр. В. Търново, при спазване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция. В решението си ВАС е отхвърлил като неправилни мотивите на първоинстанционния съд за неистинност на представени още в хода на ревизията доказателства, относими към факта на реалното извършване на доставките. ВАС е посочил, че по делото са представени множество доказателства с противоречиво съдържание относно материално – техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, представени още при насрещната проверка, които неправилно са обявени от АС – В. Търново за неистински като новосъздадени. По тази причина ВАС е указал, че при новото разглеждане на делото следва да се назначи техническа експертиза, с която да се установи материално – техническата и кадрова обезпеченост на доставчика. По тези съображения делото е отменено и върнато за ново разглеждане.
За да постанови сега обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че на жалбоподателя е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Виастрой – 2002 г.” ООД, с предмет на доставките: стоки - горива и смазочни материали (ГСМ), асфалтобетон, минералбетон и услуги - СМР, поради това, че не е установена реалността на тези доставки. Съответно е преобразуван финансовия резултат на дружеството за целите на облагането по ЗКПО с разходите по тези фактури за периода 2003 г. – 2005 г. При новото разглеждане на делото, съобразно указанията, дадени от касационната инстанция, е назначена техническа експертиза, която според съда дава категоричен извод за материално – техническата и кадровата обезпеченост на доставчика да извърши процесните доставки. Относно реалността на процесните доставки и прехвърляне правото на собственост върху стоките, съдът е установил, че още в хода на ревизията – при насрещната проверка от доставчика са представени фактури, складови разписки, кантарни бележки и сертификати за качество на доставения битум, които документи неправилно не са кредитирани от ревизията. Тези доказателства са кредитирани от съда, тъй като според него са представени своевременно – при насрещната проверка, както и същите изцяло си кореспондират като съдържание. Относно притежанието от дружеството на цистерни за съхранение на течни горива и битум (което е било спорно при ревизията), съдът е установил, че още в ревизията е представена инвентарна книга от доставчика, удостоверяваща това обстоятелство, което се потвърждава и от техническата експертиза по делото. Съобразно така изложеното съдът е приел, че прекият доставчик е разполагал с материално – техническа обезпеченост да извърши доставките на ГСМ на жалбоподателя. За неотносимо към въпроса за данъчния кредит съдът е приел факта на транспортирането на ГСМ и битума, тъй като е приел, че предмет на процесните фактури не са транспортни услуги, а доставка на стоки, като релевантно е обстоятелството на прехвърляне правото на собственост върху тях. Относно предаването на процесните стоки съдът е прел, че същото може да бъде доказвано освен с приемо – предавателен протокол, и с фактура, в която освен нормативно определените реквизити в чл. 7 ЗСч и чл. 94, ал. 3 ЗДДС се съдържат и данни за получател на съответната стока, който удостоверява получаването на стоката с подписа си. Прието е, че в процесните фактури такива данни са налице.
Относно доставките на услуги – СМР, съдът е приел, че още в хода на ревизията при насрещната проверка на доставчика са представени 5 бр. протоколи за приемо – предаване на извършените работи по пътно поддържане. Посочените протоколи не са били кредитирани от съда при първоначалното разглеждане на делото, но изрично са обсъдени от ВАС като истински документи. Съдът е приел, че спорният по делото момент дали фактурираните СМР са извършени именно от доставчика, се доказва от протоколите и процесните фактури, тъй като те сочат именно „Виастрой – 2002 г.” ООД като доставчик, а ответникът не сочи и не доказва друг конкретен вероятен доставчик.
При извод за реалност на доставките от „Виастрой – 2002 г.” ООД съдът е приел за незаконосъобразен РА в частта му, в която е определен допълнителен данък по ЗКПО след като финансовият му резултат за 2003 г. – 2005 г. е преобразуван с разходите за тези доставки. В тази връзка съдът е кредитирал изцяло неоспорената от страните икономическа експертиза, изготвена при новото разглеждане на делото, която е извършила необходимите изчисления за определяне на данъчната основа и дължимия корпоративен данък от лицето, съобразявайки влезлите в сила части на РА и разходите по доставките от „Виастрой – 2002 г.” ООД. Експертизата е установила, че при приемане на посочените разходи, корпоративен данък за 2003 г. и 2004 г. не се дължи, като РА в тази част е отменен. Касателно 2005 г., РА е изменен от съда съобразно заключението на вещото лице.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. При повторното разглеждане на делото съдът изцяло е съобразил дадените в отменителната част на решението на ВАС конкретни задължителни указания във връзка с истинността на представените още в хода на ревизионното производство 5 бр. протоколи за приемо – предаване на извършените СМР по пътно поддържане, както и на представените още в хода на ревизията инвентарна книга, доказваща материално – техническата и кадрова обезпеченост на доставчика. В изпълнение указанията на касационната инстанция и по искане на жалбоподателя при повторното разглеждане на делото е назначена техническа експертиза, която е дала категоричен извод за материално – техническата и кадрова обезпеченост на дружеството да изпълни процесните доставки, като всички документи, по които е работило вещото лице са били представени по делото и са били предмет на непосредствена проверка и от страна на съда. Въпреки оспорването на техническата експертиза, съдът е кредитирал същата, като правилно е приел, че вещото лице е анализирало всички документи при доставчика, като подробно е изброило договорите, протоколите за приемо – предаване на СМР (протоколи обр. 19), трудовите договори, счетоводни регистри за транспортни средства и инвентарна книга. При новото разглеждане на делото по искане на жалбоподателя е била назначена и икономическа експертиза, която е определила задълженията за корпоративен данък на лицето, във вариант ако се признаят разходите за доставките от „Виастрой – 2002 г.” ООД след като се зачете РА във вече влязлата му в сила част. Всички тези относими по делото доказателства са били обсъдени от съда всестранно и в съвкупност едни с други, в резултат на което съдът е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи относно наличието на реални доставки по спорните фактури, издадени от„Виастрой – 2002 г.” ООД.
Относно реалността на доставките с предмет – стоки – ГСМ и различни смеси за пътни настилки, по делото е установено, че още в хода на ревизията – при насрещната проверка на доставчика са представени складови разписки за стоките – битум и различни горива, кантарни бележки и сертификати за качество на доставения на жалбоподателя битум. Съдът, в съответствие с дадените от касационната инстанция указания правилно е кредитирал тези доказателства, като е прел, че същите не са новосъздадени, тъй като са представени своевременно – в хода на ревизията, като след извършен анализ на последните правилно е приел, че същите изцяло си кореспондират като съдържание и следва да бъдат кредитирани. Относно материално – техническата обезпеченост на доставчика да извърши процесните доставки съдът е обсъдил представената в хода на ревизията инвентарна книга, от която се установява притежанието от доставчика на цистерни за съхранение на течни горива и битум. Тези изводи изцяло се потвърждават и от техническата експертиза по делото, от която е установено съществуването на същите дори и по настоящем при жалбоподателя. Относно предаването на стоките съдът е изложил правилни мотиви, че същото може да се удостовери и с фактура, в която освен нормативно определените реквизити в чл. 7 ЗСч и чл. 94, ал. 3 ЗДДС се съдържат и данни за получател на съответната стока, който удостоверява получаването на стоката с подписа си. В процесните фактури такива данни са налице, като съдът правилно е приел, че тези допълнителни незадължителни реквизити имат значението да удостоверят в писмена форма предаването и получаването на стоката.
Относно извършените СМР съдът е кредитирал представените в хода на ревизията 5 бр. протоколи за приемо – предаване на извършените работи по пътно строителство. Въпреки, че не са били кредитирани при първоначалното разглеждане на делото, посочените протоколи изрично са обсъдени от ВАС в отменителната част на решението като истински документи. След извършен анализ на последните, съдът при новото разглеждане на делото правилно е кредитирал същите като истински документи, намирайки, че установените с тях факти и обстоятелства са доказани и от останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Правилно съдът е приел, че по делото безспорно е доказано, че именно доставчикът „Виастрой – 2002 г.” ООД е истинският изпълнител на СМР (тъй като не е било спорно извършването на СМР, а неговият изпълнител), след като протоколите и процесните фактури сочат именно него като доставчик, а ответникът не сочи и не доказва друг конкретен изпълнител. Този извод се подкрепя и от доказателствата за материално – техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши процесните СМР, която е установена от техническата експертиза по делото. По делото е представена инвентарна книга, доказваща наличието на специализирана техника и транспортни средства у доставчика, както и договор за продажба и нотариален акт, от които се установява, че доставчикът е собственик на асфалтова база Кнежа. По делото са представени и множество трудови договори за периода 2004 г. – 2005 г., доказващи кадровата обезпеченост на доставчика.
От всичко изложено дотук, подробно изложено и анализирано и от административния съд при повторното разглеждане на делото се налага категоричният извод за реалност на доставките по процесните фактури, издадени от „Виастрой – 2002 г.”.
При извод за реалност на доставките от „Виастрой – 2002 г.” ООД и в съответствие с неоспорената икономическа експертиза по делото, съдът е достигнал до правилни изводи, касаещи задълженията на жалбоподателя по ЗКПО, като правилно РА за 2003 г. и 2004 г. е бил отменен, а за 2005 г. изменен.
Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани.
Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 90/07.03.2011 г. по адм. дело № 585/2010 г. на Административен съд – гр. В. Търново, четвърти състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. П./п/ Б. Ц.
Б.Ц.