Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 149 от 16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1134/2008 г. Административен съд гр. Б. е отменил решение № 49 от 04.07.2008 г. на директора на РУ"СО" гр. Б. и оставеното с него в сила разпореждане № 1772 от 05.06.2008 г. в частта, с която на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събирането на неправилно изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на главницата 1018, 18 лв. и лихва 317, 83 лв..от осигурителя Център за спешна медицинска помощ гр. Б.. Отхвърлил е жалбата на Център за спешна медицинска помощ гр. Б. срещу решение № 49 от 04.07.2008 г. на директора на РУ"СО" гр. Б. в останалата част.

Срещу това решение са подадени касационни жалби: от директора на РУ"СО" гр. Б., в частта, в която е отменено негово решение № 49 от 04.07.2008 г. и от процесуалния представител на Център за спешна медицинска помощ гр. Б. в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу оспорения административен акт. И в двете жалби се развират съображения за неправилност на решението в атакуваната част.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за допустими и основателни.

Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок от страни с правен интерес, а по същество за неоснователни.

ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ДИРЕКТОРА НА РУ"СО"-БУРГАС

В частта от процесното решение, в която съдът е отменил решение № 49 от 04.07.2008 г. на директора на РУ"СО" гр. Б. и оставеното с него в сила разпореждане № 1772 от 05.06.2008 г. в частта, с която на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събирането на неправилно изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на главницата 1018, 18 лв. и лихва 317, 83 лв. се касае за изплатено парично обезщетение на Н. С. И.. Твърденията на административния орган са, че Иванова няма качеството на "осигурено лице" за периода м. 11.2006 г.- м. 04.2007 г. Трудовият договор между служителката и ЦСМП гр. Б. е сключен на 06.11.2006 г. и от същата дата на лицето е започнало да се начислява и изплаща месечно обезщетение за отглеждане на малко дете до две години.

Според първоинстанционния съд Н. С. И. има качеството на "осигурено лице" и право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до две години, тъй като отговаря на законовите изисквания по отношение наличие на изискуем осигурителен стаж и осигурително правоотношение.

Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно.

Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца,( в последствие изменен на 12 месеца). В случая не се спори, че Иванова отговаря на това условие за изискуемия осигурителен стаж.

Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение, със сключване на трудовия договор, работничката-майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. От този момент тя притежава и качеството на "осигурено лице", както правилно е приел и първоинстанционния съд.

ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ЦЕНТЪР ЗА С. М. П. - гр.БУРГАС

Развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на констатациите на административния орган на база данните от оспорения ревизионен акт са били изложени и пред първата съдебна инстанция. Съдът подробно е отговорил на всички възражения, като с помощта на основното и допълнителните заключения на вещото лице по делото е изяснил изцяло фактическата обстановка по спорните въпроси. Макар и твърде специфични, с оглед разпоредбите на Кодекса на труда, правилата по които са полагали труд медицинските работници в ЦСМП, са били установени в заповед № V-Р-16/07.03.2001 г. на директора на центъра, издадена на основание чл. 142, ал. 2 от КТ във връзка с непрекъснатия процес на работа с установяване на сумарно изчисляване на работното време, които условия са действали през целия ревизиран период.

Както е констатирал назначения по делото експерт, в ЦСМП се е полагало труд в 12 часови смени, съобразно изготвени месечни графици, които по своята същност представляват форма-76 за отразяване на присъствените дни. Неоснователно получените суми като изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност са установени от вещото лице в изготвена справка към заключението. Съдът обосновано е изложил доводи, че дублирането на обезщетение по представени болнични листи от медицинските работници и начислена работна заплата се е получило поради несъответствието между отразените работни дни по месечните графици и реално отработените, когато има некомпенсирани часове и същевременно отпуск поради временна неработоспособност.

Неоснователно е касационното възражение, че нарушението на чл. 142, ал. 2 от КТ е само формално. Точно поради несъответствието на отразеното по ведомостите за заплати с реално отработените часове и сумарното изчисляване на работното време за по-дълъг период от законоустановеното, се е получило и неоснователно дублиране на суми за работна заплата и обезщетение за временна неработоспособност, което всъщност би следвало да се получава вместо трудово възнаграждение.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1134/2008 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. М.П.