Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Р. против Решение №94/03.12.2008г., постановено по адм. д.№133/2008г. на Административен съд гр. Р., с което е отменено Решение №61/25.07.08г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него Разпореждане №77/19.06.08г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ”СО” гр. Р.. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 52а и чл. 53 от КСО, тъй като лицата, на които ответният по касация изпълнител на медицинска помощ, е изплащал обезщетения за отглеждане на малко дете през релевантните периоди, не са били „осигурени лица” по смисъла на приложимите материални норми, преценени ведно с разпоредбата на чл. 10 КСО и са нямали право на тях, поради което процесните месечни парични обезщетения по чл. 52а КСО, са били неоснователно изплатени и следователно, законосъобразно са издадени отменените административни актове за тяхното възстановяване в бюджета на ДОО. Това именно обосновавало извода, че изплатените обезщетения от ответната лекарска практика, регистрирана и като ЕТ, представляват причинена щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл. 110 ал.І т. 1 КСО.Като е изградил обратни на тези изводи, касоторът счита, че АС гр. Р. е постановил неправилно решение. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалната жалба на ЕТ„Д-р Г. К.-АПМП-ИП”с. В.ци, Област гр. Р..

Ответникът по касация – ЕТ”Д-р Г. К.-АПМП-ИП” с. В.ци, Разградска област, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване.

Върховният административен съд, Шесто отделение, за...