Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 122е, ал. 1 и 3 от от Закона за обществените поръчки /ЗОП/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Роел 98" ООД със седалище гр. С., представлявано от управителя Р. Л., подадена чрез процесуалния представител адв. Ив. Иванов, против решение № 298 от 12.03.2014г., постановено по преписка № КЗК - 145/2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което е оставена без уважение неговата жалба срещу Решение № Р004-10 от 21.01.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Агенция за социално подпомагане ".
В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдения, че КЗК неправилно и без обсъждане на най-съществените му доводи е преценила решението на възложителя като законосъобразно, въпреки че липсвало основанието по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка.Намира, че КЗК - в нарушение на тази норма е приела, че възложителят законосъобразно е прекратил процедурата за обществена поръчка, без наличие на предвидените в закона предпоставки и кумулативно определените условия, както и че възложителят не е доказал наличието на фактите, представляващи основание за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, още повече, че сумата от 2 603 753 лева представлява само максималният размер, но не и точната сума, която ще бъде похарчена от възложителя за нуждите му от канцеларски материали и офис консумативи.Сочи и че прогнозната максимална финансова рамка на обществената поръчка за целия предмет и за целия срок на изпълнение не може да бъде надвишавана и е индикативна, но може да се постигне по-благоприятен резултат, още повече, че не са отворени ценовите оферти. Инвокира и довод, че посочените в техническата спецификация прогнозни количества, освен че са индикативни сумарни количества, са за едногодишен период, но «реалните потребности на възложителя ще бъдат обективирани в периодичните заявки».С оглед горните твърдения формира извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК и моли то и решението на възложителя да бъдат отменени. Претендира разноски по делото. В откритото съдебно заседание на ВАС оспорващото дружество чрез процесуалния си представител - адв. И., поддържа жалбата .
Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по касационната жалба.
Ответникът - Изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител юрк. М., и в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли да се отхвърли жалбата и се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че КЗК правилно е приела, че оспореното пред нея решение за прекратяване на процедурата по конкретната обществена поръчка на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП е законосъобразно, предвид доказания факт, че е налице обективна невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката през бюджетната 2014г. по причини, които възложителят не е могъл да предвиди, при съобразяване съса Закона за държавния бюджет на Р. България за 2014 г. Намира за неоснователни всички възражения на касатора и предлага процесното решение на КЗК да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред КЗК е по реда на чл. 120 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба на настоящия касатор против Решение № Р004-10 от 21.01.2014г. на заместник изпълнителния директор на АСП за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет, открита с Решение РД 04-215 на 17.10.2013 г. на възложителя.
Възраженията са били в две насоки: първата, че възложителят неправилно е приложил чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, като прекратил процедурата, вместо да съобрази, че посочената в документацията, одобрена с решението за откриване на обществената поръчка сума от 2 603 753 лева представлява максималният размер, но не и точната сума, която ще бъде похарчена от възложителя за канцеларски материали и офис консумативи, а и можело да се стигне до по-нисък от прогнозната й стойност резултат. На второ място твърдял, че посочените в техническата спецификация прогнозни количества са индикативни сумарни количества за едногодишен период, въз основа на разчетите, за които е формирана пределната прогнозна финансова рамка на обществената поръчка, но реалните потребности на възложителя ще бъдат «обективирани» в периодични заявки.
От писмените доказателства в приложената в цялост възлагателна преписка КЗК е приела за установено, че процедурата е открита с решение № РД 04-215 на 17.10.2013г. на възложител по чл. 7, т. 1 -4 от ЗОП. С него са одобрени обявлението и документацията за участие. По относимите за настоящия случай обстоятелства установила, че в документацията възложителят посочил прогнозна максимална финансова рамка на обществената поръчка за целия предмет и за целия срок на изпълнение, която не може да бъде надвишавана - до 2 603 753 лв. без включен ДДС, с посочен пак в документацията срок за изпълнение на поръчката - 12 месеца от датата на сключване на договора или до достигане на пределната прогнозна стойност, като доставките са периодични и се осъществяват въз основа на едномесечни писмени заявки или съобразно нуждите на възложителя.
Установила още, че с оспореното пред нея решение възложителят, на основание чл. 39, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗОП прекратил възлагателната процедура с мотиви за наличие на обективна невъзможност да осигури финансиране за изпълнението на поръчката през бюджетната 2014 г. по причини, които не е могъл да предвиди, при съобразяване на Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2014 г. и на подзаконовите нормативни и вътрешно-ведомствени актове по изпълнението му.Съобразила и предоставения на АСП утвърден бюджет за 2014 г., както и Указания на Министерство на финансите ДР № 1 от 28.01.2014 г. за изпълнението на държавния бюджет за 2014 г.,установяващи по разходни групи размер на предвидените средства за материали, в т. ч. канцеларски материали, възлизащи на сума, която е многократно-близо 5 пъти по-малка от индикативната прогнозна стойност на обществената поръчка.
При тези данни по преписката органът по преразглеждане подробно обсъдил всички доводи на жалбоподателя. Приел е, че при наличие на условията, уредени в чл. 39, ал. 1, т. 5 от закона възложителят следва да прекрати процедурата, като посочил, че в случая е налице основанието за това, посочено в съображенията на оспореното пред нея решение.
Основната част от правните изводи на КЗК изследва наличието на предпоставките на приложената правна норма, като за целта комисията е извършила прецизен анализ на относимите за спора обстоятелства.
На първо място, по възражението в сезиращата я жалба за липса на основанието по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП и конкретно, че липсва елементът «невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката» КЗК посочила, че АСП е ведомство към МСПТ за осъществяване на държавната политика в областта на социалното подпомагане и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към това министерство, поради което издръжката й се формира от годишния държавен бюджет на Р. Б., съгласно Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2014 г. и Постановление № 3 на МС от 15.01.2014 г. за изпълнението на държавния бюджет на страната за 2014 г.С оглед на горното и по второто възражение извела извод, че предвидените парични средства и съответно разпределен бюджет за възложителя в качеството му на второстепенен разпоредител на бюджетни средства е далеч под индикативната прогнозна стойност на обжалваната обществена поръчка. Така обосновала извод за наличие, освен на обективна невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката през бюджетната 2014 г., и това да е станало по по причини, които възложителят не е могъл да предвиди, независимо от обстоятелството, че реалните потребности на възложителя действително ще бъдат осъществявани в периодични заявки.
По тези съображения КЗК извела краен извод, че са налице предпоставките на императивната разпоредба на чл. 39, ал. 1, т. 5 пр. 2 от ЗОП, при която хипотеза възложителят не притежава оперативна самостоятелност по отношение на възможността за прекратяване на процедурата
При тези изводи КЗК потвърдила като законосъобразен оспорения акт и отхвърлила жалбата като неоснователна.
Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Следва да се посочи, че в нея под формата на касационни доводи изцяло са повторени доводите, релевирани и в производството пред КЗК, които, противно на твърдяното в настоящата жалба, са обсъдени от органа по преразглеждане .
Неоснователни са и възраженията на касатора за допуснато от органа по преразглеждане съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Твърдението, че КЗК немотивирано и без обсъждане на най-съществените му доводи е преценила решението на възложителя като законосъобразно, намира прякото си опровержение в мотивите, изложени на стр. 6-8 от обжалваното решение, с подробно и обосновано обсъждане на всеки от двата основни доводи на оспорващото дружество.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи на КЗК и нарушение на материалния закон по неговото възражение за липса на основанието, посочено от възложителя за прекратяване на настоящата процедура, т. к. са налице и двата елемента на фактическия състав на правната норма на чл. 39, ал. 1, т. 5 пр. 2 от ЗОП.Този извод се налага от доказания факт, че с оглед предоставения уточнен бюджет - издръжка по пълна единна бюджетна класификация/приложен на неномериран лист в папка 1 от приложенията/,в бюджетната разбивка по подпоказател "Издръжка" на раздел II от бюджета на възложителя за процесната 2014 г., разходите за материали, в т. ч. канцеларски материали и офис консумативи, е предвидена само сумата 500 000 лева, както и от обстоятелството, че така формираната невъзможност да осигури финансиране за изпълнението на поръчката е по причини, които той не е могъл да предвиди, тъй като именно в качеството на второстепенен разпоредител на бюджетни средства не би могъл да предвиди, още по-малко да влияе на законодателните процеси в страната при формиране на бюджетната макрорамка за 2014 г. за публичния сектор.
По второто възражение в настоящата жалба следва да се посочи, че горният извод не се разколебава от иначе верното съображение на касатора, че реалните потребности на възложителя ще бъдат осъществявани съобразно периодични заявки, тъй като посочената по-горе сума е предвидена за цялата 2014г.,съвпадаща с периода на изпъление на прекратената обществена поръчка.
Гореизложеното налага извод за законосъобразност на приетото от КЗК, че възложителят правилно е прекратил процедурата за възлагане на обществената поръчка поради наличие на основанието на чл. 39, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗОП.
Тук е мястото да се отрази, че ВАС нееднократно е посочвал, че разпоредбата на чл. 39 от закона съдържа две обособени алинеи, които определят два типа поведение на възложителите при прекратяване на възлагателни процедури. Оперативна самостоятелност, която означава право на свободна и автономна преценка за конкретния случай, възложителят има само в хипотезите по ал. 2, за разлика от която, в хипотезите, предмет на регламентация в ал. 1 на чл. 39, той не може да преценява да прекрати или да продължи процедурата. Когато се установи наличие на материално-правните предпоставки на който и да е от седемте случая, в това число и този по т. 5, възложителят е императивно задължен да прекрати тази процедура.
Последното възражение в настоящата жалба, а именно, че хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗОП възниквала само ако «ценовите оферти надвишават максимално предвидената рамка, или поне прогнозната стойност» не държи сметка за фактическия състав на тази норма, невключващ подобни критерии, впрочем относими към въпросите за допустимостта на офертите на участниците.
С оглед горното настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички възражения на касационния жалбоподател. При установено наличие на предпоставките на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, възложителят законосъобразно е прекратил процедурата. Като е оставила жалбата срещу този акт без уважение, КЗК е постановила законосъобразно решение. Не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, то е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 122е ал. 3 ЗОП, в сила от 26.02.2012 г., направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е своевременно заявено от процесуалния й представител и е основателно за сумата от 500 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определен съгласно чл. 8, ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, посл. изм. ДВ бр. 28 от 28.03.2014г. Посочената сума касаторът следва да бъде осъден да заплати на тази страна за разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298 от 12.03.2014г., постановено по преписка № КЗК - 145/2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията
О. Б. У. искането на "Роел 98" ООД със седалище гр. С. , за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА "Роел 98" ООД със седалище гр. С. , чрез управителя Р. Л., да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - гр. С., чрез изпълнителния директор, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Х./п/ Д. А.
Д.А.