Производството е по реда на глава десета, раздел първи - чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК.
Образувано е по жалба от Б. Я. Т. от гр. С.,против заповед № РД - 46 - 13 от 07.01.2010 г. на Министъра на земеделието и храните ,
в частта, с която й е отказано правото на обезщетение за бежанеца Г. М. С. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ по нейно заявление вх. № АО 1486/19.10.2007г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед всички отменителни основания на чл. 146, т.
1-5 АПК като се иска отмяна на административния акт и признаване на право на обезщетение
. В о. с.з на ВАС оспорващата се явява лично и поддържа жалбата.
Ответната страна - Министърът на земеделието и храните, представляван от юрк. В., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, че не оспорва правото на обезщетение, но поради невъзможност да бъдат приравнени старите мерки погон” и „леи " към съвременните мерки за повърхност, размерът на обезщетението не може да бъде точно определен.Представя писмена защита.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
При извършената цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания акт съобразно чл. 168 АПК настоящият състав намира, че издаденият административен акт, в оспорената част е незаконосъобразен - постановен е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, предвид следното:
Административното производство е образувано по искане от Б. Я. Т., депозирано в МЗХ на 1 9.10.2007 , в качеството
й на наследник на Г. М. С., за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ без изрично посочване на вида на обезщетението-с поименни компенсационни бонове или със земя от държавния или общинския поземлен фонд. Със заявлението оспорващата представила удостоверения за наследници на Г. Д. С., удостоверение за идентичност на имената на това лице с лице с име Г. М. С. и документи от Централен държавен архив - Свидетелство за етническо малцинство, Молба за ликвидиране и Декларация за изселване, всички съхранявани в опис 12, фонд 719к на Централния държавен архив.
С оспорената заповед е отказано определяне на обезщетение за бежанеца Г. М. С. с мотиви, че площта на земеделските земи описани в приложените доказателства е в стари мерки за повърхност - "погон” и „леи", които нямат съвременен аналог, поради което не може да се определи точния размер на дължимото обезщетение.
Видно от данните по приложената административна преписка, наследодателят на жалбоподателя е изселник от Гърция и земите му са послужили за погасяване на държавния дълг. Страните не спорят по факта, че обезщетителната преписка се съхранява в архивен фонд 719к Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив, опис № 1 .
При тези данни по делото се налага извод за наличие на нормативните изисквания за признаване право на обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ право на обезщетение имат българските лица или техните наследници, които не са получили облигации или не са били обезщетени по друг начин. Материята е доуредена в нормата на §
66 ПЗР на ПМС 456/1997 г., в която е регламентирано, че неполучили облигации са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Както бе посочено по-горе, всички приложени със заявлението на оспорващата документи от Централен държавен архив са от опис 12, фонд 719к на ЦДА, които по аргумент от § 66 от ПЗРППЗСПЗЗ удостоверяват, че жалбоподателя не е получил облигации и има право на обезщетение, при наличие на останалите предпоставки по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ .
С оглед горното, съдът намира за незаконосъобразен отказа да бъде признато това право, мотивиран само с невъзможността да бъде точно определен размера на обезщетението поради невъзможност за приравняване на старите със съвременните мерки за повърхност .
В тази насока съдът намира за основателни твърденията в жалбата, че административният орган е бездействал и не е положил необходимите усилия за разрешаване на възникналия в хода на административното производство въпрос и не е събрал данни за съответствие на старите със съвременните мерки за площ. Посочения от оспорващия Малък речник на остарели и редки думи в българския език съдържа относими по делото данни на каква съвременна мярка за площ отговаря старата мярка "погон",а последният абзац на представеното от юрк. В. писмо №28-00-709 от 22.12.2008 г. на Главна дирекция Национален център по метрология/л. 50 от делото/,впрочем послужило като основание за издаване на оспорената пред ВАС заповед, съдържа означение с пълна конкретност и точност до четири знака след десетичната запетая на каква съвременна мярка за площ отговаря старата мярка „леха”/лъха/, в множествено число- „леи” .
Едно от проявленията на служебното начало в административния процес, дефинирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от АПК е задължението на административния орган да събере всички необходими доказателства за да приключи административното производство, дори когато няма искане в тази насока от заинтересованите лица, а друго, регламентирано в ал. 4 на посочената разпоредба, е че административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. По делото няма данни жалбоподателя да е бил уведомен за трудностите на административния орган или че е търсил съдействие от страните в административното производство, а запитването до Български институт по метрология очевидно не е достатъчно за решаване на административния въпрос, който е бил поставен пред него.
Освен това, по аргумент от чл. 35 АПК административният орган е задължен да издаде административен акт след като изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая, а доказателствата той е длъжен да събере служебно - чл. 36 АПК.
Предвид изложените съображения съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед административният орган не е осъществил дължимата процесуална активност, което обосновава извод за наличие на нарушение на административно производствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК .
По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна .
С оглед горното и на основание чл. 173 ал. 2 АПК заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна, и тъй като естеството на издадения административен акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва да върне преписката за произнасяне на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона .
Водим от горното и на основание чл. 173, ал.
от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД - 46 - 13 от 07.01.2010 г. на Министъра на земеделието и храните в частта
,
с която на Б. Я. Т. от гр. С. е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ по нейно заявление вх. № АО
1486/19.10.2007
г. за бежанеца Г. М. С. и
ВРЪЩА делото като преписка на Министъра на земеделието и храните за произнасяне по заявление вх. № АО
1486/19.10.2007
г на Б. Я. Т. от гр. С. съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Б. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. К./п/ Д. А.
Д.А.