Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на С. М. К. чрез адвокат К. П. срещу решение № 255 от 30.01.2019 г. по гр. д.№ 501/2018 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 5590 от 27.07.2017 г. по гр. д. № 15118/2012 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени исковете на С. М. К., гражданин на Република И., против Л. Р., гражданин на Република Л., да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 66, том ІІ, рег. №5158, дело № 246 от 04.05.2010 г. на нотариус с рег. № 271 от регистъра на Нотариалната камара, на основание чл. 42, ал. 2, вр. с чл. 37 ЗЗД и против В. Н. Р., на основание чл. 108 ЗС, при участието на Г. О. Т. като подпомагащата страна по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необсъждането на всички доказателства и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Извършената заверка - апостил, представлява ли официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, след като се предполага, че издалото го длъжностно лице, притежаващо нотариална компетентност, е действало в кръга на службата си по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия; 2. Императивно ли е правилото на чл. 175 ГПК, което се следи служебно от съда и може ли съдът да изгради мотивите си въз основа на документ, който е на чужд език и в отклонение от чл. 175 ГПК не е преведен на български език; 3. За да се приложи санкцията на чл. 176, ал. 3 ГПК и за да се приемат за доказани обстоятелствата, за които страната не се е явила за да отговори, необходимо ли е тези обстоятелства и факти да имат релевантно за спора значение; 4. Необходимо ли е въпросите, поставени на страната да й бъдат съобщени, като бъде изрично предупредена за последиците от неявяването и това съобщаване, когато касае въпроси до личните разбирания на страната, може ли да бъде осъществено само на пълномощника-адвокат по делото; 5. Може ли да бъде валидирано нотариално заверено пълномощно, ако представлявания е съзнавал, че лицето, което извършва заверка на съдържанието и подписа, не притежава нотариална компетентност за документи, които ще се ползват извън територията на страната; 6. Условие ли е висящата недействителност на договор, сключен от мнимо представляван да отпадне с обратна сила, ако се установи, че мнимо представлявания е бил недобросъвестен; 7. Придобива ли право на собственост приобретател, чийто праводател се легитимира с нищожен договор за покупко-продажба.

Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, а решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради необоснованост на решението във връзка с установените по делото факти.

Ответникът по касационната жалба Л. Р. чрез адвокат В. Ч. е подал писмен отговор, в който излага становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

В. Н. Р. също е подала писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК и претендира разноски.

Подпомагащата страна Г. О. Т. не взел становище.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът С. М. К., представляван от О. К. Т. е сключил с Л. Р., договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място] срещу цена, която продавачът посочва в нотариален акт № 66 от 04.05.2010 г. на нотариус рег. № 271 в регистъра на Нотариалната камара, че е получил по банков път преди сделката /сумата от 44959, 90 евро е била преведена на ищеца и изтеглена на 13.05.2010 г. от банковата му сметка, въз основа на пълномощно, представено от М. А. Б./. Съдът е установил, че нотариален акт № 66 от 2010 г. е подписан от О. К. Т., който се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно от 03.05.2010 г., предоставено му от Б. Е. К., упълномощен с М. А. Б., заедно и поотделно да представляват С. М. К., съгласно изрично пълномощно от 18.09.2009 г. /двуезично/, чието съдържание и подпис са заверени от Клетвен комисар в Република И. /апостил № 43573/22.09.2009 г./ Според мотивите на решението, упълномощаването с изрично пълномощно за покупко-продажбата на имот в Р. Б чрез Клетвен комисар в Република И. е в хипотезата на чл. 42, ал. 2, вр. с чл. 37 ЗЗД, но ищецът недобросъвестно е упражнил права, поради което не може да се позове на неправомерното си поведение, след като продажната цена е била преведена и изтеглена от банковата му сметка чрез неговия пълномощник. При тези данни, съдът приема, че собствеността на апартамента в [населено място] е била валидно прехвърлена, поради което титуляр на правото на собственост е ответникът В. Н. Р., а исковете с правно основание чл. 42, ал. 2, вр. с чл. 37 ЗЗД и чл. 108 ЗС са неоснователни.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради нарушаване принципа за законност в чл. 5 ГПК, тъй като при решаване на делото във връзка с последиците при сключване на сделка с порок на упълнощителната сделка в хипотезата на чл. 42, ал. 2, във вр. с чл. 37 ЗЗД, въззивният съд се е мотивирал с основните начала на правото, обичая и морала, а не според точния смисъл на законите.

Предвид гореизложеното, формулираните в изложението на касатора въпроси не обусловят допускане на касационно обжалване, поради което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност при решаване на делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 255 от 30.01.2019 г. по гр. д.№ 501/2018 г. на Апелативен съд София.

УКАЗВА на С. М. К. чрез адвокат К. П. от АК-София в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на общо 3444, 42 (три хиляди и четиристотин четиридесет и четири лева, четиридесет и две стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б.

След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.