О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 429

Гр.София, 13.11.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря. ............., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3910 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх.№.14641/14.05.19 на „Боляри“ЕАД, гр.Варна, за отмяна на влязло в сила решение №.127/2.10.17 по г. д.№.328/17 на АС Варна - с което е потвърдено решение по г. д.№.3688/13 на ОС Варна /опр.№.110/15.02.19 по г. д.№.819/19 на ВКС, ІІІ ГО по чл. 288 ГПК за недопускане на касация/. Сочи се, че към момента на постановяване на решенията на окръжния и апелативния съд вече е било налице влязло в сила решение №.8/19.01.16 по г. д.№.529/15 на АС Варна - чиято задължителна сила на пресъдено нещо е била пренебрегната. Твърди се, че по двете дела се търсят различни части на едно и също обезщетение - за действия, произтекли от едни и същи правопораждащи факти, в резултат на едни и същи противоправни действия на ответниците - поради което и решаващият съд не е имал право да пререшава въпроса за правопораждащите факти, а само да се произнесе относно доказаността на претендирания размер /ТР №.3 по тълк. д.№.3/16 ОСГТК на ВКС относно частичния иск/. Поддържа се, че в случая са налице две противоречиви решения между същите страни, за същото искане, на едно и също основание, поради което се иска отмяна на постановеното по-късно решение.

Ответните страни А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Л. М. оспорват молбата; претендират разноски.

Молбата...