чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "В. Д." ООД, гр. В., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Г. Т.а, срещу решение № 230 от 05.02.2013 г. по адм. дело № 3393/2012 г. на Административен съд – гр. В..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. І. От данните по делото е видно, че:

1. "В. Д." ООД заявява, че е собственик на Дом за стари хора "С. И. З." в гр. В.. По делото няма доказателства, че това твърдение е вярно, а то е от съществено значение за изясняването на действителните отношения на страните и тяхната правна същност. Защото според чл. 18, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) социални услуги се предоставят от държавата, от общината и от юридически лица или от физически лица, регистрирани по Търговския закон и вписани в специалния регистър при Агенцията за социално подпомагане (доставчици на социални услуги), а според чл. 18а, ал. 3 ЗСП кметът на общината може да възложи управлението на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, на юридически или физически лица, предоставящи социални услуги, след провеждане на конкурс или по договаря при единствен кандидат. В този случай несъмнено правата и задълженията на юридическото или физическото лице, на което кметът на общината е възложил управлението на социалната услуга или социалните услуги, делегирана от държавата дейност, ще бъдат посочени в договора.

2. Настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности, се извършват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – чл. 40а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

3. Със заповед № 8006 от 18.01.2012 г. директорът на ДСП – гр. В., на основание чл. 40а, ал. 1 ППЗСП, е настанил възрастно лице, нуждаещо се от грижи в специализирана институция, в Дом за стари хора "С. И. З." (на който жалбоподателят твърди, че е собственик).

Несъгласен с тази заповед, управителят на "В. Д." ООД я оспорил пред по-горестоящия административен орган – директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП), гр. В., който с решение № РД-РД-Вн-03/0020 от 17.08.2012 г. е потвърдил заповедта, приемайки, че управителят, респ. търговското дружество, няма право на жалба срещу тази заповед. ІІ.

Търговското дружество – доставчик на социални услуги "В. Д." ООД е оспорило пред Варненския административен съд законосъобразността на това решение със жалба, подадена от неговия управител.

С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил жалбата, приемайки че доставчик на социални услуги няма право на жалба срещу заповед по чл. 40а, ал. 1 ППЗСП. ІІІ.

Решението на Варненския административен съд е недопустимо.

Според чл. 2, ал. 2 ЗСП социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на помощи в пари или натура или чрез предоставяне на социални услуги.

Социалните помощи се предоставят или отказват със заповед на директора на ДСП, която по силата на чл. 13, ал. 5 ЗСП задължително се обжалва по административен ред пред по-горестоящия орган - директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане".

ЗСП обаче не урежда предоставянето на социални услуги, а с чл. 19, ал. 4 законодателят е предоставил на Министерския съвет цялостното уреждане на условията и реда за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социални услуги, което Министерският съвет е направил с Правилника за прилагане на ЗСП.

Липсата на специални правила в специалния закон (ЗСП) прави приложими правилата на общия процесуален закон – АПК, а според чл. 145, ал. 2 АПК решението на по-горестоящия административен орган подлежи на обжалване пред съда само в два случая: когато с него е изменен оспорения пред по-горестоящия орган административен акт и когато по-горестоящият орган е отменил оспорения акт и е решил въпроса по същество. Следователно, когато по-горестоящият орган е отхвърлил жалбата или, казано с други думи, е потвърдил оспорения пред него административен акт, на обжалване пред съда подлежи административния акт, а не решението на по-горестоящия орган, с което той потвърждава този акт – чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК.

В процесния случай с оспореното пред Варненския административен съд решение № РД-РД-Вн-03/0020 от 17.08.2012 г. по-горестоящият административен орган – директорът на РДСП – е отхвърлил жалбата на търговското дружество, доставчик на социални услуги, с диспозитива "потвърждавам заповедта". Поради това и по силата на чл. 145, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК на обжалване пред съда е подлежала потвърдената от по-горестоящия орган (директора на РДСП Варна) заповед № 8006 от 03.08.2012 г. на директора на ДСП – Варна.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Варненския административен съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а неправилно образуваното по тази жалба съдебно производство следва да бъде прекратено – чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

В допълнение обаче, de lege lata, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да изрази и следното становище:

Според чл. 120, ал. 2 от Конституцията на съдебен контрол за законосъобразност подлежат всички административни актове, независимо от техния вид, освен ако този контрол е изрично изключен със закон. Следователно, с подзаконов нормативен акт не може да бъде изключено оспорването на административен акт пред съда. "Единствено законодателният орган може чрез закон да изключи определени административни актове от кръга на съдебно обжалваемите актове", казва и Конституционният съд още в тълкувателно решение № 21 от 26.10.1995 г. по конст. дело № 18 от 1995 г. и в това негово, задължително за всички становище (чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд). Следователно правилото на чл. 40б ППЗСП противоречи на чл. 120, ал. 2, предложение последно от Конституцията на Р. Б. и поради това не може да изключи съдебния контрол за законосъобразност на актовете за предоставяне на социални услуги.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА

решение № 230 от 05.02.2013 г. по адм. дело № 3393/2012 г. на Административен съд – гр. В. и прекратява производството по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Г./п/ Г. Ч.

А.Е.