Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К. А. Т. от гр. К. против заповед № К-4827 от 28.04.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228 ал. 1 т. 2 и ал. 2 от ППЗМВР във вр. с чл. 224 ал. 2 т. 1 и т. 2 и § 1 т. 7 от ДР на ЗМВР, в качеството му на държавен служител в МВР –разследващ полицай в ОД на МВР-Кърджали му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно административния орган е приел, че е извършила нарушение по чл. 222 ал. 1 от ЗМВР – системно неспазване на сроковете по НПК. При налагане на наказанието не била извършена обстойна проверка на извършеното, не били отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, както и цялостното й поведение на служител на МВР. Твърди се, че цитираните в заповедта досъдебни производства са приключени в предвидените в НПК срокове, а ако е било констатирано забавяне, то това се дължи на организацията на деловодната система в МВР и още, че акта е немотивиран, не е постановен в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 264 от ППЗМВР относно реквизитите на заповедта. По тези съображения се иска отмяна на заповедта.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в представени в съдебно заседание писмени бележки.

Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка...