Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на И. П. И. от с. Л.,общ.В. Т. срещу решение № 1044 от 20.01.2011 г. по адм. д. №9612/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на решението, поради несъобразяване разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и 325, т. 8 и чл. 337 от Кодекса на труда /КТ/ и се претендира неговата отмяна ведно със законните последици.

О. В. съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. К., в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на тричленния състав е съобразено и с очертаната правна същност на мандата в решение №13 /15.12.2010г. на Конституционния съд на Р България..

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. П. И. срещу решение по т. 13 на протокол № 26 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 8.07.2010 год. , с което е назначена на длъжността "съдия" в Районен съд - В. Т., поради изтичане на мандата й като заместник на административния ръководител, в частта относно определената начална дата за тази длъжност - 26.04.2010 год. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че жалбоподателката - съдия в РС В. Т. е заемала административната длъжност "заместник на административния ръководител" на основание протоколно решение № 9 от 30.03.2005 тод., считано от 25.04.2005 г. /датата на встъпване в длъжност/,като мандатът по чл. 168, ал. 2 отм. от ЗСВ е изтекъл на 25.04.2010 г.По силата на заповед № 216 от 29.04.2010 г. на председателят на РС В. Т., Пенчева е продължила да изпълнява определени административни функции на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ до 01.07.2010г.,т. е. до встъпване в длъжност на новоизбрания заместник на административния ръководител. Прието е, че преназначаването й на съдииска длъжност, считано от датата на изтичане на 5-годишния мандат по ал. 2, чл. 168 отм. от ЗСВ е законосъобразно и в съответствие с действащата рагламентация на чл. 168 от ЗСВ и Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател, вкл. и изготвената процедура за назначаване на административни ръководители и техни заместници.Доводът за приложимост нормите на 325, т. 8 и чл. 337 от КТ

е възприет като неоснователен, тъй като е налице изрична регламентация в специален закон, а именно:ЗСВ.

Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно.

Правилно е приложен правния режим по отм. разпоредба на ал. 2 на чл. 168 от ЗСВ /преди изм. с бр. 1 от 2011г.,в сила от 04.01.2011г./,регламентираща петгодишен мандат за заместник на административния ръководител, считано от датата на встъпване в длъжност.След изтичане на мандата, жалбоподателката продължава изпълнение на задълженията си като магистрат /съдия/,тъй като отпада надградената върху тази длъжност административна длъжност - заместник на административния ръководител .В този смисъл е основателно позоваването на прокурора от Върховна административна прокуратура на решение №13 /15.12.2010г. на Конституционния съд на Р България, очертаващо правната същност на мандата и осъществяваните правомощия .

Неоснователен е доводът по касационната жалба за приложимост на разпоредбите на чл. 325, т. 8 и чл. 337 от КТ,тъй като в ЗСВ не е налична препращаща към КТ норма по отношение на уредбата в раздел І,глава 10. Освен това в ЗСВ,който както правилно е прието от тричленния състав е специален, е заложена изрична регламентация за препращане към нормите на КТ за неуредени случаи в чл. 229, чл. 248, чл. 278, чл. 293, чл. 339, чл. 359, чл. 376 и § 112, ал. 4, само по отношение на р.V,глава 9, раздел ІІ,глава 10, глава 12 и глава 13, глава 17 и 18 и раздел ІІ,глава 19.Следователно по отношение на назначаването и освобождаване на магистрати и административни ръководители /р.І,гл. 10, вкл. и чл. 168 / нормите на Кодекса на труда не са субсидиарно приложими.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалб - оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1044 от 20.01.2011 г. по адм. д. №9612/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. П./п/ А. Е./п/ А. Д./п/ Н. Г. Г.С.