Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на С. П. Г. - Пачкова от гр. В. срещу решение № 339 от 15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2152 / 2012 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение на Директора на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. В., № 5 / 08.05.2012 г.
Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 53, ал. 4 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Д. на Районно управление "Социално осигуряване", гр. В., не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Варна е решение № 5 от 08.05.2012 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - Варна и потвърденото с него разпореждане №67А от 26.03.2012 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което С. П. Г. - Пачкова от гр. В. е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за периода 19.04.2010 г. - 18.06.2010 г. в размер на 512.73 лв., лихва в размер на 185.58 лв. до 26.03.2012 г. и след тази дата - лихва до окончателното погасяване на задължението.
Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.). Съдът законосъобразно е приел, че детските ясли са детски заведения по смисъла на закона, поради което от момента на записването и приемането на детето Теодор в Санаториална детска ясла № 2 – Варна лицата по чл. 53, ал. 1 и 2 от КСО нямат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Правно ирелевантни са доводите, че записването на детето в детската ясла е станало по инициатива и в резултат на действия на неговия баща. Законът придава правно значение на факта на настаняването на детето в детско заведение, независимо кой от двамата родители е предприел действията по приемането и записването. При преценката на справките за записаните в детската ясла деца и ведомостите за пребиваване е установено, че детето Т. П. е било записано за процесния период в яслата и я е посещавало. Паричните обезщетения за отглеждане на малко дете имат изцяло компенсаторен характер и поради това са дължими единствено при действителна ангажираност на родителя с отглеждането на детето, каквато в случая не е налице, с оглед приемането на детето в детско заведение.
Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения.
Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Същият факт представлява основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането на детето. Неотносимо към записите и на двете правни норми е обстоятелството кой от двамата родители е подал заявлението за приемане на детето в детска ясла. Необяснимо е предложеното от касационната жалбоподателка дописване на правната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО по отношение на фактическото настаняване на детето в детско заведение с думите „от страна на майката”. Както детските градини, създадени по реда на Закона за народната просвета, така и детските ясли, създадени по реда на Закона за здравето, са заведения, предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" (заведение за деца) се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета (детските градини), така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. За "настанени" в детските ясли към 19.04.2010 г. се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по глава първа, раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.).
В разглеждания случай е установено, че детето Теодор, род. на 18.06.2008 г., е било записано в Санаториална детска ясла № 2 - Варна. Приложено е подаденото от бащата заявление с вх. № 1523 / 24.11.2009 г. на Община – Варна, филиал Детски ясли, с изявено желание детето да бъде прието в детската ясла през месец март 2010 г. Видно от представената ведомост, детето е започнало да посещава детското заведение от 19.04.2010 г. (10 дни през м. април, 11 дни през м. май и 7 дни през м. юни 2010 г.). Заболяването му, удостоверено с амбулаторен лист №003133 / 28.05.2010 г. и извършеният медицински преглед, удостоверен с амбулаторен лист № 003361 / 10.06.2010 г., не е променило факта на настаняването в детската ясла. Съгласно справката, изготвена от Детска ясла „Санаториална”, през периода 19.04.2010 г. – 01.09.2011 г. детето Т. П. П. е посещавало трета редовна група при заплащане на пълна такса.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че за процесния период на касационната жалбоподателка са били изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в нарушение на материалноправното условие по чл. 53, ал. 4 от КСО. В т. 5 от заявление - декларацията (Приложение № 3), подадена на 25.06.2009 г., жалбоподателката е декларирала, че детето Теодор не е настанено в детско заведение. Декларирала е също, че й е известно, че в срок от три работни дни от промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. През периода 19.04.2010 г. - 18.06.2010 г. детето Теодор е било записано и настанено в детска ясла, но жалбоподателката не е подала коригираща декларация. Затаяването на правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Неотносими към изхода на материалноправния спор са възраженията на жалбоподателката във връзка с неправилно образувано срещу нея изпълнително дело от публичния изпълнител.
Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – Варна е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 339 от 15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2152 / 2012 г. на Административен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Р.П.