Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 2004 от 09.02.2010год., постановено по адм. д. 4457/10год. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, е отхвърлил жалбата на Л. Е. Л. срещу решение № 39 от 2010год. по преписка № 196 от 2009год. от Комисията за защита от дискриминация, като е осъдил Л. Е. Л. да заплати на Комисия за защита от дискриминация разноски по делото в размер на 150лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Л. Е. Л.. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация чрез своя своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответният по жалбата Кмет на Община-Лом чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Л. Е. Л. срещу решение № 39 от 2010год. по преписка №...