Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаК. С. по адм. дело № 11440/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от началника на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на Националната агенция за приходите срещу решение № 5629/2008.10.2021 г., постановено по адм. д. № 6440/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед № ФК-С1086-045525/03.06.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на „АртГ. П. ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – язовир Филиповци, находящ се в гр. София, кв. Суходол, местност „Ключов рид“, стопанисват от „АртГ. П. ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.
Ответната страна – «АртГ. П. ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Със заповед № ФК-С1086-045525/03.06.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на Националната агенция за приходите, на „АртГ. П. ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – язовир Филиповци, находящ се в гр. София, кв. Суходол, местност „Ключов рид“, стопанисват от „АртГ. П. ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, при извършена на 20.05.2021 г. в 11:00 ч. проверка на търговски обект, находящ се в гр. София, кв. Суходол, местност „Ключов рид“, стопанисван от „АртГ. П. ЕООД, при извършена контролна покупка на такса за риболов на стойност 12.00 лв. не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта, модел Dasy Compact S 01, с ИН на DУ425181 и ФП № 3651175, или друг документ, отговарящ на изискванията на наредба № Н-18от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Покупката е била извършена, парите са приети за сметка на търговеца, като не е бил издаден фискален бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е бил съставен протокол за извършена проверка. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото посочените мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка са бланкетни. Решението е правилно.
При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.
По делото липсва спор относно извършеното нарушение. Установено е, че при извършена на 20.05.2021 г. в 11:00 ч. проверка на търговски обект, находящ се в гр. София, кв. Суходол, местност „Ключов рид“, стопанисван от „АртГ. П. ЕООД, при извършена контролна покупка на такса за риболов на стойност 12.00 лв. не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта, модел Dasy Compact S 01, с ИН на DУ425181 и ФП № 3651175, или друг документ, отговарящ на изискванията на наредба № Н-18от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При тези данни и при отсъствие на ангажирани доказателства в обратната насока, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. При така установените обстоятелства несъмнено се установява изпълнението на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, като съобразно посочения текст принудителната административна мяка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ. От събраните по делото доказателства се установява неспазването на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съобразно нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС налагането на принудителната административна мярка е независимо от предвидената глоба или имуществена санкция. На административния орган не е предоставена възможността да преценява определени обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други обстоятелства, при наличието на които да не я наложи. Като условие за прилагането на мярката не е поставено и това за влизането в сила на наказателното постановление, с което би била наложена имуществената санкция. Единствената преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка не е била направена правилно от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. Изложените мотиви са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителният период на извършване на търговска дейност не може да обоснове налагането на принудителна административна мярка с посочения срок от 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка също така не може да се обоснове с обстоятелството, че търговецът е запознат с изискванията за осъществяване на дейността. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел административният съд. По този начин запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване а административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че в случая е безспорно, че възможността за налагане на имуществена санкция, както и за налагане на принудителна административна мярка е предвидена в закон – съответно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съответно чл. 185 от ЗДДС. Тази съдебна инстанция съобразява също така обстоятелството, че що се отнася до характера на обществените отношения, които са засегнати, изглежда легитимно, от една страна да се следи за възпирането на всяко едно нарушение, което се постига чрез налагането на имуществени санкции, а от друга страна да се репресират сериозни нарушения, които са особено тежки и които обосновават и налагането на принудителните административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, а именно запечатване на търговския обект за срок до 30 дни. При съобразяване на обстоятелствата, изложени по-горе в мотивите на това съдебно решение следва извода за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК при налагане на принудителната административна мярка. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В процесния случай с оглед на установените обстоятелства, на липсата на изложени от административния орган обстоятелства за извършени други нарушения от търговското дружество, следва извода, че наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение. Макар да е вярно, че по принцип подобна принудителна административна мярка да е подходяща и ефективна за постигането на посочените в закона цели, то запечатването на търговския обект за срок от 14 дни, надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
От страна на ответника по спора е направено искане за присъждане на възнаграждение за адвокат, което с оглед на изхода на спора е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв., с посочването, че сумата е платена в брой на 05.11.2021 г.
Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5629/08.10.2021 г., постановено по адм. д. № 6440/2021 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на „АртГ. П. ЕООД разноските по делото в размер на 500 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисер Цветков
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. Ж. п/ Камелия Стоянова