О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 92

[населено място], 19.03.2014 год.

Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1059/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК, образувано по частната жалба на А. С. Д. от [населено място], С. обаст, чрез адв. Ж. Ч., против въззивното определение от 21.12.2013 год. по ч. гр. д. № 525/2013 год. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 30.10.2013 год. по гр. д. № 454/2013 год. на Девинския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на районния съд, [населено място].

Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му, като счита, че компетентният съд да разгледа спора е Софийски районен съд.

Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] извор не е взел становище по същата.

За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прието за основателно възражението на ответника за неподсъдност на делото пред Девинския районен съд и изпращането му на местно компетентния съд, въззивният Смолянски окръжен съд приел, че законът дава право на ищеца на избор да предяви иск по трудово дело по мястото, където той обичайно полага своя труд – чл. 114 ГПК, което е изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК....