Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по

касационна жалба вх. Nо 9855/11.09.2013 год.

на [фирма] С. чрез адв. С. М. и адв. Е. М.- САК срещу въззивно

Решение Nо 1646 от 31.07.2013 година по гр. възз..д. Nо 1823/2013 година на АС-София.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна

по чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа

по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

по въпроси, свързани с

наличие на предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП отм. и неговото прилагане

, с довод, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие по различни аспекти / за значението на вписването в счетоводните книги, за вписването на спорните имоти, като актив в баланса на предприятието или търговското дружество, за стойностното вписване на имотите и др. с оглед придобиване правото на собственост / с постановени съдебни актове по чл. 290 ГПК като

Р 987/ 06.01.2010 год. ВКС-I г. о., Р 425/ 06.01.2011 г. ВКС, Р 160/ 24.02.2009 г.

и др., посочени и приложени съдебни актове.

Искането за допускане на касационно обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

се поддържа и по материално-правния въпрос

дали процесните сгради са част от имущество, и на кое от преобразуваните предприятия - на праводателя на ищците или на ответника са били предоставени за стопанисване и управление и преминали в собственост на съответното дружество

– с довод, че е произнесен в противоречие с

Р 340/15.07.2010 год. ВКС-I г. о., Р 238/09.08.2010 год. ВКС-I г. о..

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна – [фирма] С. чрез адв. Г. и адв.В.М.- САК оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване, както и принципно неоснователност, без доводи за недопустимост на съдебното решение и неоснователността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалването въззивно решение. Претендират се разноски- 2500 лв.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК сртещу обжалваем съдебен акт и е процесуално

допустима.

С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция - СГС, с което са уважение обективно съединените искове на [фирма] С. и [фирма] С. е осъдено 1/ да преустанови действията си по възпрепятстване достъпа на [фирма] до собствените му сгради, които действия се изразяват в недопускане на ищеца от наетата от ответника охранителна фирма [фирма] С. да преминава през собствения на ответника имот в [населено място], район „В.”, м.”Н. к. С. – Б.”, създаващо невъзможност за достъп и ползване на изградените в този имот, суперфициарна собственост на „С.”Ад С. сгради:

сграда-склад

за основни средства и материали/ бивш ситопечатен цех/с площ 370 кв. м., намиращ се в [населено място] кв. Б. ул.”К.’ имот пл. Nо 102 по КЛ Nо 640 заснета по плана от 1970 год. по неодобрен план на м.”К.-Б.”;

сграда – склад

за химикали/ бивш лакирен цех/ с площ от 245 кв. м., съставляващ имот пл. Nо 101, нанесен на КЛ Nо 640 по неодобрения план от 1970 година на м.”К.- Б.” С. и

гараж

- състоящ се от седем гаражни клетки с площ от 125 кв. м., съставляващ имот пл. Nо 100, нанесен на КЛ Nо 640 по плана от 1970 год., неодобрен на м. ”К.- Б.” като 2/ са определени и маршрутите за достъп до сградите по скица, неразделна част от решението на първата инстанция.

За да уважи исковете по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че „С. АД „ С., като правоприемник на сградния фонд на бивше издателство „С.” С. е суперфициарен собственик на процесните три сгради на основание чл. 17а ЗППДОбП отм.. .Прието е, че при оспорване на констативните нотариални актове, тежестта на доказване в за страната, която ги оспорва, като в случая това е ответника [фирма], не е оборила фактите, от които произтича правото на суперфициарна собственост, нито е доказало обстоятелствата-правопораждащи право на собственост в полза на това акционерно дружество за процесните сгради, а само за терена, тъй като А., макар и официални писмени доказателства, не са правопораждащи правото на собственост - ар. чл. 5 ал. 3 ЗДС.Прието е, че по силата на чл. 64 ЗС, собственикът на постройки в чужд терен има правото да ползва терен, необходим за ползване на постройката.

Искът за начина, по който е определен достъпа до постройките не е бил предмет на въззивно обжалване, поради което и изрично въззивния съд е отбелязал, че не може да провери законосъобразността на решението в тази част, поради необжалване от страна на ответника.

След преценка на доводите за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на закона - чл. 280 ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП отм. е установена възможността с акта на преобразуване на едно държавното предприятие в новосъздадено търговско дружество на същото да бъде предоставено в собственост онова имущество, което е било предоставено в оперативно управление и стопанисване на бившето държавно предприятие. Критерият на съдилищата касаещ основанията за признаване на трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост е обусловен от посочените в самата норма правно-релевантни факти тълкувани в контекста на § 15а от ПЗР на ЗППДОбП отм. – вид и обем на предоставено имущество за стопанисване от държавно предприятие като Д., документи, установяващи заприходяването на имуществото по баланса на предприятието праводател, включване в уставния фонд на държавната организация, липсата на данни същото да не е изключено изрично с акта на преобразуването и да е включено в баланса на новообразуваното търговско дружество, разбиране на съдилищата, изразено принципно по посочените решения на ВКС по чл. 290 ГПК по Р 987/ 06.01.2010 год. ВКС-I г. о., Р 425/ 06.01.2011 г. ВКС, Р 160/ 24.02.2009 г. е изжяло съобразено от въззивния съд. Ето защо по изведения въпрос за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

по въпроси, свързани с

наличие на предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП отм. и неговото прилагане,

искането не може да бъде уважено.

Не може да бъде уважено искането за допускане на касационно обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

по материално-правния въпрос

дали процесните сгради са на праводателя на ищците или на ответника са били предоставени за стопанисване и управление и преминали в собственост на съответното дружество

поради противоречие с Р 340/15.07.2010 год. ВКС-I г. о. и Р 238/09.08.2010 год. ВКС-I г. о., тъй като

въпросът е фактически, а не правен. Касае се до необходимостта от изясняване на фактите кое е държавното предприятието, управлявало и стопанисвало сградите към момента на преобразуването на държавната фирма в търговско дружество, като елементи от фактическия състав на придобивното основание, а не до точното приложение на материалната правна норма при конкретно установени факти.

Въпросът с разпределение на доказателствената тежест при оспорване на констативните нотариални актове, легитимиращи ищците като суперфициарни собственици е разрешен от въззивния съд в пълно съответствие с разясненията на ТР 11/2012 година на ОСГК на ВКС.

По направеното искане на ответника по касация С. АД С. за присъждане на разноски, направени за защита пред касационната инстанция.

Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба, представения писмен документ – Договор за правна защита и съдействие Nо 0369017/ 3013 год., дава основание да се приеме, че е налице валидно мандатно правоотношение. Представеният договор, съставлява надлежен писмен документ, съгласно Закона за счетоводството за платен адвокатски хонорар /аналогично на типовите Договори за правна защита, въз основа на който се заплащат дължимите данъци, поради което искането за присъждане на сумата от 2500 лв., фигурираща в писмения документ, следва да бъде уважено.В този смисъл и т. 1 и т. 2 ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл. 280 ал. 1 ГПК И чл. 288 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване по

касационна жалба вх. Nо 9855 /11.09.2013 год.

на [фирма] С. чрез адв. С. М. и адв. Е. М.- САК срещу въззивно

Решение Nо 1646 от 31.07.2013 година по гр. възз..д. Nо 1823/2013 година на АС-София.

ОСЪЖДА

т. д. ‘Н. Б. ф.” АД ЕИК[ЕИК] С.да заплати на д. [фирма], ЕИК[ЕИК]

сумата 2500 лв

./ две хиляди и петстотин лева/, разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: