Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 пр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1078/10.05.2017г. по т. д.№332/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по отношение на синдика на [фирма].

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното решение. Поддържа, че разпоредбата на чл. 649 ал. 3 от ТЗ / ДВ бр. 20/2013г./ е процесуалноправна и се прилага за всички заварени производства, включително и производствата по чл. 646 ал. 2 т. 2 и т. 4 от ТЗ, които продължават по досегашния ред единствено по отношение на материалноправните предпоставки за предявяването на тези искове. Поддържа, че разпоредбите на чл. 645 и чл. 647 от ТЗ са материалноправни и уреждат предпоставките, при които могат да бъдат предявени отменителните и преферентните искове в производството по несъстоятелност. На тези разпоредби с пар. 14 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013г./ е придадено обратно действие спрямо заварените производства, а с пар. 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013г./ от обратното действие са изключени предявените искове по чл. 646 ал. 2 т. 2 и т. 4 от ТЗ. Посочва, че разпоредбата на чл. 649 ал. 3 от ТЗ/ДВ бр. 20/2013г./ е процесуалноправна и тя се прилага и спрямо висящи производства, при които юридическите факти са възникнали в миналото, но не са настъпили правните им последици. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.

Ответникът [фирма] изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба. Поддържа, че само синдикът е легитимиран да подаде частна жалба срещу определението, с което се прекратява участието му в производството, тъй като това определение засяга само него като страна. Твърди, че незабавното приложение на процесуалноправните разпоредби към висящите производства е правило, от което законодателят е въвел изрично изключение с разпоредбата на пар. 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013г./

Ответниците [фирма] /н./ и М. И. К., в качеството на синдик на [фирма] /н./, не изразяват становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разпоредбата на чл. 649 ал. 3 от ТЗ предвижда задължителна съвместна процесуална легитимация между ищеца и синдика в случаите, когато исковете по чл. 645, 646 и чл. 647 от ТЗ са предявени от кредитор. Поради това ищецът - кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма], има правен интерес от надлежното конституиране на страните с оглед обезпечаването на допустимостта на предявените от него искове по чл. 646 ал. 2 т. 2 и т. 4 от ТЗ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:

С решение №1078 от 10.05.2017г. по в. т.д. №332/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, е потвърдено решение № 1613 от 26.08.2016г. по т. д. №8794/2012г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] при условията на евентуално съединяване иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ /ред. ДВ, бр. 70/1998г./ за обявяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, оформен в нотариален акт №3, т.ХІ, рег. №6920, н. д. №1937/2008г. от 23.05.2008г., за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от [фирма] /н./ в полза на посочената банка за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит на [фирма] към банката, тъй като представлява безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, и иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 от ТЗ /ред. ДВ бр. 70/1998г./ за обявяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, оформен в нотариален акт №3, т.ХІ рег.№6920 н. д. №1937/2008г. от 23.05.2008г. за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от [фирма] /н./ в полза на посочената банка за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит на [фирма] към банката, тъй като представлява възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 117 349, 80 лв. разноски. Със същото решение на Софийски апелативен съд е прекратено производството по отношение на синдика на [фирма] /н./.

Преценката на въззивния съд за приложимия процесуален ред за развитие на производството по исковете по чл. 646 ал. 2 т. 2 и т. 4 от ТЗ / ред. ДВ бр. 70/1998г./ е правилна. Съгласно пар. 15 от ПЗР на ЗИД на ТЗ /обн. ДВ бр. 20/2013г./ предявените до влизането му в сила искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 от ТЗ се решават по досегашния ред. В понятието ред се включват не само предпоставките, при наличието на които може да бъде обявена относителната нищожност на сделките, сключени от длъжника, тоест фактическият състав, обуславящ основателността на исковете, но и процесуалният ред, по който исковете се разглеждат. С оглед на тази изрична разпоредба се налага изводът, че допустимостта на предявени преди влизане на сила на ЗИД на ТЗ /обн. ДВ, бр. 20/2913г./ искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 ТЗ следва да бъде преценявана съобразно действалата към момента на предявяването им редакция на чл. 649 ТЗ, съгласно която предявяването на исковете по чл. 646 ТЗ не е обвързано със срок, както и не е предвидено задължителното участие на синдика в производството по иск, предявен от кредитор. Поради това не са били налице предпоставките за служебното конституиране на синдика на [фирма] в производството по настоящото дело и участието му не е предпоставка за допустимост на предявените искове, съответно правилно въззивният съд е прекратил производството по отношение на синдика.

С оглед изложеното решението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА решение №1078/10.05.2017г. по т. д.№332/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по отношение на синдика на [фирма].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.