определение по ч. гр. д.№ 4365 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 5421гр.София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 4365 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Й. Б. срещу определение № 8035 от 23.05.2024 г. по в. ч.гр. д. № 3484 от 2024 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав, с което е оставена без уважение частна жалба на Н. Б. срещу първоинстанционно определение № 20108356 от 14.11.2023 г. по гр. д.№ 40817 от 2016 г. на Софийския районен съд, 38 състав. С това определение съставът на Софийския районен съд е отказал да измени в частта за разноските постановеното от него решение № 20100457от 15.08.2023 г., с което е бил отхвърлен предявения от Н. Й. Б. срещу Б. Н. Д., Р. Б. Д. и ЖСК „Български художник“ отрицателен установителен иск за собственост на ответниците върху ап.78, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото както следва: 1 500 лв. на Б. Д., 1 500 лв. на Р. Д. и 500 лв. на ЖСК „Български художник“.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с посочена практика на ВКС /определение № 404 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д.№ 2883 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ по следния посочен от касатора въпрос, дословно: Как се определя присъждането на разноските и зависи ли от материалния интерес по делото, който е съобразно цената на иска, а не върху цялата данъчна оценка и от неоспорената част на имота ?

В писмен отговор от 08.08.2024 г. ответниците Б. Д. и Р. Д. оспорват частната жалба. Твърдят, че присъдените с решението на СРС разноски не са прекомерно високи, предвид фактическата и правна сложност на делото, продължителността на първоинстанционното производство /6 години/, проведените по него над 10 съдебни заседания, извършената от адвокатите на ответниците по иска работа и предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. минимално адвокатско възнаграждение за конкретното дело с цена на иска над 100 000 лв.

Ответникът ЖСК „Български художник“ не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за това.

В конкретния случай не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд по поставения правен въпрос. По този въпрос в посоченото от касатора определение № 404 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д.№ 2883 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е прието, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение по всяко конкретно дело следва да се съобразява фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия, както и че когато тези действия на адвоката се изчерпват само с отговор на исковата молба, следва да се присъди минималното предвидено в Наредба № 1 от 2004 г. адвокатско възнаграждение. Приетото в обжалваното определение не противоречи на тази практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея възивният съд е приел, че присъдените с първоинстанционното решение на ответниците по делото разноски за адвокат не са прекомерно високи, предвид следните обстоятелства: данъчната оценка на процесния имот-ап.78, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в размер на 134 562,10 лв., която съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК предопределяла и цената на иска за посочените в исковата молба идеални части от този имот; фактическата и правна сложност на делото; неговата продължителност /проведени 6 редовни съдебни заседания/, осъществената от адвокатите на ответниците защита по делото, включваща заявяване на становища по иска и по представените по делото многобройни писмени доказателства, заявяване на доказателствени искания, явяване и участие в съдебни заседания, в които са разпитани свидетели и изслушана експертиза и защита на ответниците по развилото се частно производство, както и обстоятелството, че оказаната от адвокатите на ответниците правна помощ е била компетентна, с оглед крайния изход на делото /отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск, по който тежестта на доказване е била именно за ответниците/.

Неоснователно в тази връзка се явява твърдението на касатора, че на ответниците е следвало да бъдат присъдени разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. и то на 620 лв., колкото била цената на предявения иск за спорната част от процесния апартамент- 945/20595 ид. ч., а не на целия апартамент. Действително, предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 2004 г. минимално възнаграждение за конкретното дело /по предявен отрицателен установителен иск за собственост върху 945/20595 ид. ч. от ап.78 с данъчна оценка на целия апартамент от 134 562,10 лв./ възлиза на 917,44 лв., но предвид констатираната фактическа и правна сложност на делото, неговата продължителност и осъществената от адвокатите на ответниците дейност, присъдените разноски за адвокат по делото на всеки от двамата ответници - физически лица в размер на 1 500 лв. не са прекомерно високи.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8035 от 23.05.2024 г. по в. ч.гр. д. № 3484 от 2024 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.