О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 277София, 28.04.2017 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 192/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Надежда С. Г. от [населено място] срещу решение № 173 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 2257/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-16 състав решение № 1562 от 05.03.2015 г. по гр. д. № 7182/2014 г. С първоинстанционния акт изцяло е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Застрахователна компания „У.”, [населено място] иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ отм. за сумата 34 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ексцес от пътно-транспортно произшествие, станало на 29.08.2002 г.

Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излага подробни съображения както срещу извода, че претенцията й е неоснователна, предвид наличието на влязло в сила решение срещу делинквента за същите неимуществени вреди от ексцес, така и срещу извода за погасяване по давност на предявения срещу застрахователя пряк иск.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Съдебната теория и практика приема, че се формира сила на пресъдено нещо между ищеца (увреденото лице) и третото лице-помагач по иска на увреденото лице срещу делинквента по чл. 223, ал. 1 ГПК. При това положение по какъв начин ищецът би могъл да защити интереса си и да спре течението на погасителната давност спрямо третото лице-помагач (застрахователя) в рамките на същото производство; 2. В кой момент следва да...