Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар В. В. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 11536/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А., чрез адв. К. като процесуален представител, срещу решение № 104 от 02.08.2021 г., постановено по адм. дело № 106/2021 г. по описа на Административен съд -Габрово. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – заместник-кметът на община Севлиево, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Шопов и Янков“, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящия касатор срещу заповед № 0164/22.02.2021 г., издадена от заместник-кмета на община Севлиево, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж: „Масивна жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 65927.503.335, кв. 24 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Севлиево, като изграден без одобрени проекти и без разрешение за строеж. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на регламентираната процедура и в съответствие с материалния закон. Излага съображения, че спрямо установената година на изграждане на жилищната сграда – 2020 г., строежът не попада в приложното поле на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не е търпим и подлежи на премахване. Приема за неоснователни възраженията на оспорващия, че неправилно е определен за адресат на административния акт, доколкото е извършител на незаконния строеж.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следните съображения:

Незаконното строителство е установено със съставянето на констативен акт № 20/18.09.2020 г. от служители на община Севлиево, с който като извършител и собственик на изгражданата постройка е посочена С. А.. Подаденото от нея възражение с доводи за построяване на сградата от трети лица, е прието от административния орган за неоснователно. Издадена е заповед № 0839 от 21.10.2020 г. на кмета на община Севлиево, с която на С. А. е наредено да премахне „Масивна жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 65927.503.335, кв. 24 по КККР на гр. Севлиево, като изградена без разрешение за строеж. По делото е представено възражение от 30.12.2020 г. , както и заявление от18.02.2021 г., подадени от Асенова след постановяване на заповедта спрямо нея, в които са изложени доводи срещу предприетите от общината действия, както и неправилното й определяне като адресат вместо А. А.. Съставен е нов констативен акт № 5 от 02.02.2021 г., в който отново е описана изградената едноетажна жилищна сграда, като в него е посочен за извършител настоящият касационен жалбоподател. Въз основа на този констативен акт е издадена и обжалваната в първоинстанционното производство заповед за премахване. По делото не е установено дали първата заповед по чл. 225а ЗУТ е влязла в законна сила. Описанието на незаконния строеж, разпореден за премахване по първото протекло административно производство съответства на това по оспорената последваща заповед от 22.02.2021 г. Следователно, двата административни акта са с идентичен предмет, но с различен адресат. Неправилно съдът приема, че издадената предходна заповед за премахване на същия незаконен строеж е ирелевантна за законосъобразността на оспорената заповед, доколкото за изпълнението на преследваната от ЗУТ цел за премахване на незаконното строителство е без значение дали ще бъде осъществено от собственика на имота или от извършителя на строежа, след като и двете лица могат да бъдат адресати на такава заповед.

Административните актове се ползват със стабилитет. С издаването и влизането в сила на заповед по чл. 225а ЗУТ компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва и затова той не може да издаде нов такъв относно същия строеж, макар и по отношение на друго лице, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден извън тези хипотези и при вече влязъл в сила такъв, би бил постановен при липса на нормативните предпоставки по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Съдът при изследване на материалната законосъобразност на втората заповед е бил длъжен да съпостави предмета на двата административни акта и при установена идентичност е следвало да извърши проверка дали първият акт е влязъл в законна сила. По делото е представено нечетливо копие от известие за доставяне с получател на пратката С. А., от което не може да се изведе извод за надлежното съобщаване на предходно издадената срещу нея заповед за премахване на същия строеж. Не са събрани доказателства относно евентуалното й оттегляне (отмяна) от административния орган или оспорване по съдебен ред. В случай, че тази първа заповед е влязла в сила към датата на издаване на оспорената втора такава, то съдът дължи преценка относно наличието на законово основание за издаване на друг акт за същия строеж и на същото основание спрямо касатора А. А.. След като вече е разпоредено премахването на жилищната сграда поради липса на строителни книжа, то целта на административното производство по чл. 225а ЗУТ е постигната, тъй като първият акт, ако е придобил стабилитет, представлява годно изпълнително основание. В случая съдът само констатира наличието на предходна заповед с идентичен предмет и адресат С. А., но не извършва проверка относно влизането й в сила. При това положение делото не е изяснено от фактическа страна, което препятства проверката на настоящата инстанция относно приложението на материалния закон и обосноваността на обжалваното решение.

С оглед изложеното съдебният акт е неправилен като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на страните да представят доказателства, установяващи дали заповед № 0839 от 21.10.2020 г. на кмета на община Севлиево е влязла в сила и в зависимост от това да направи изводи за законосъобразността на оспорената заповед.

По исканията за присъждане на разноски за водене на делото в касационното производство дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 104 от 02.08.2021 г., постановено по адм. дело № 106/2021 г. по описа на Административен съд - Габрово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов