Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар В. В. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 11541 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. София и „Авто АС К. С. и Сие“ СД обжалват Решение № 3374/25.05.2021 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 11768/2020 г., отменящо Заповед № 18-10749/06.11.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. София, с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, [ЕКАТТЕ], общ. Столична, одобрена със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица-проект № 15-949011-14.10.2020 г., състоящо се в промяна на източната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.8550.817 в съответствие с източната граница на УПИ Х-817, кв. 34 по действащия РП на м. „кв. Враждебна“, одобрен със Заповед № РД-09-051/14.01.1991 г.
Ответникът Г. К., чрез процесуалния си представител адв. М., изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Касационните жалби са допустими, но неоснователни.
Решаващите изводи на съда за незаконосъобразността на акта за одобряване на изменението в ККР се основават на правилно приложение на материалния закон.
1. „Непълноти или грешки“ по смисъла на 1, т. 16 ДРЗКИР (ред. ДВ, бр. 57 от 2016 г.) са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
„Действителното състояние“ на границите на имотите е не само фактическото им положение при одобряването на картата, на което се е позовал съдът, а състоянието им спрямо уредените от закона източници на данни за тяхното установяване. В противен случай не би съществувал обективен критерий за преценка на дължимото местоположение на границите, респ. материализираната на място граница би изключила по хипотеза възможността за промяната й при противоречие с друг доказателствен източник.
2. В случая границата между имота на оспорилия заповедта Г. К. – ПИ 68134.8550.816, и имота на „Авто АС К. С. и Сие“ СД, инициирало процедурата - ПИ 68134.8550.817, нанесена в КК, съответства на съществуващата на място ограда, но се разминава с границата според действащия регулационен и кадастрален план от 1991 г. – в този смисъл е констатацията на приетата съдебно-техническа експертиза.
а. Източници на данни за границите на имотите към релевантния момент са предвидените в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР (в относимата към одобряването на КК редакция - ДВ, бр. 29 от 2006 г.), доразвити в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри от 2005 г. (отм., в сила при приемането на КК).
Чл. 14, ал. 1, т. 1-5 от отменената наредба (в редакцията при одобряването на КК – ДВ, бр. 16 от 2006 г.) урежда не само източниците на данни за границите на поземлените имоти, но и тяхната приоритетност. Съществуващите на място материализирани граници са се ползвали с предимство – т. 2 на текста, когато не са означени или посочени по реда на т. 1, пред кадастралните и регулационни планове, които са регламентирани съответно в т. т. 3 и 4.
б. При фактическото установяване относно границата между двата имота, всъщност тя е била отразена в КК според материалното право, действало към меродавния момент. Затова заключението на съда за липсата на фактическия състав по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. 1, т. 16 ДР на закона, т. е. на непълнота или грешка, която следва да бъде отстранена с наредената промяна в кадастъра, е правилно по правния си резултат.
3. Съжденията на административния съд, с които при условията на евентуалност е отречена правомерността на изменението в КК, дори и да се приеме наличието на непълнота или грешка, се споделят и от касационната инстанция.
Крумов е предявил пред гражданския съд иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС, чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 109а ЗС против събирателното дружество за частта от границата между имотите, предмет на заповедта. Спорът за материално право, независимо че е изрично релевиран след издаването на административния акт (вж. чл. 142, ал. 2 АПК), е отрицателно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Бъдеща промяна в кадастъра е възможна след установяването със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение относно собствеността на съответните части от имотите – чл. 53а, т. 1 ЗКИР, ако то не е тъждествено на състоянието на КК преди да се разпореди изменението й с отменената от първата инстанция заповед.
4. Доводът в жалбата на дружеството – касатор във връзка с неправилно заличаване от съда на първоначално конституираните като жалбоподатели Т. И., И. К. и М. К. и прекратяване на производството по отношение на тях е недопустим.
С легитимация да предявява чужди права дружеството не разполага – чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. В тази му част решението, имащо характера на определение, не е оспорено от заинтересованите страни (нито касационната жалба съдържа петитум за отмяната му в прекратителната част), влязло е в сила и е извън обхвата на инстанционния контрол.
5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение в обжалваната му част - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
б. Неоснователността на касационните жалби е основание да се уважи искането на ответника по касация Г. К. за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3374/25.05.2021 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 11768/2020 г. в частта, с която е отменена Заповед № 18-10749/06.11.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. София.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър и „Авто АС К. С. и Сие“ СД да заплатят на Г. К. разноски за касационната инстанция общо в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ