Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място], срещу определение №44 от 07.02.2014г. по т. д. №254/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение №488 от 04.11.2013г. по в. гр. д. №667/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, ГО, ІІ състав.

Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от тях касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че делото е търговско, като поддържат, че макар и страните да имат качеството на търговци, процесният предварителен договор за продажба на недвижим имот не е пряко и непосредствено свързан с упражняваната от тях дейност. Поддържат, че те не са стопанисвали недвижимия имот, предмет на предварителния договор по стопански начин, нито осъществяваната от тях дейност попада сред посочените в чл. 1 т. 14 от ТЗ дейности – покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Също посочват, че двете инстанции, разгледали спора, са приели, че делото е гражданско.

Ответникът по жалбата, РПК „Априлци”, [населено място], счита, че тя неоснователна и необоснована.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място], касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че искът по чл. 19 ал. 3 от ГПК с цена 9815, 40 лева, попада в приложното поле на чл. 280 ал. 2 от ГПК, установяващ недопустимост на касационния контрол на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. За да определи делото като търговско, първият тричленен състав е приел, че търговският характер на делото се определя от качеството търговец на страните по предварителния договор и е свързан с упражняваната от тях търговска дейност.

Определението е правилно.

Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл. 280 ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 365 т. 1 от ГПК търговски е всеки спор, отнасящ се до търговска сделка, а съгласно чл. 286 ал. 1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Разпоредбата на чл. 286 ал. 3 от ТЗ предвижда, че при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. В случая от данните по делото не може да бъде направен категоричен извод, че сключеният договор не е свързан с търговската дейност на двете търговски дружества – жалбоподатели, поради което не е опровергана презумпцията на чл. 286 ал. 3 от ТЗ. Напротив, от вида на недвижимия имот, предмет на предварителния договор - ресторант, се налага изводът, че сключването на този договор е именно с цел осъществяване на търговска дейност.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол.

На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, за което в договора за правна защита и съдействие е посочено, че е изплатено в брой.

Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА

определение №44 от 07.02.2014г. по т. д. №254/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

ОСЪЖДА [фирма]

,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ап. 3, представлявано от Ж. Л. и

[фирма],

ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Г. Б., да заплатят поравно на

РПК

„АПРИЛЦИ”

със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от З. Х., направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева /двеста лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.