Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. к. с., гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 88/12.05.2008 год., постановено по гр. дело № 1874/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Пернишкия окръжен съд № 33/04.04.2007 год. по гр. дело № 697/2006 год. апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу Р. гр. Т. иск по чл. 240 ЗЗД за възстановяване на сумата 17669, 34 лева претендирана, че е дадена в заем и подлежи на връщане като предоставени средства от фонд „И” при ЦКС по договор № 12-15/02.07.2001 год.

В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е тълкувал клаузите на сключения договор и погрешно е приложил материалния закон. Наведени са доводи, че кооперацията е получила средствата от специализирания фонд „И” при ЦКС, създаден по реда на чл. 59, ал. 1 от отменения ЗДПч/в редакцията му от 1996 год./ и пар. 3 на ПЗР на ЗКПО от 1997 год./отм./ под формата на целеви възмезден заем, а не като субсидия, поради което получената сума подлежи на възстановяване.

Ответникът по касационната жалба Р. гр. Т. поддържа становище, че въззивното решение е правилно и оплакванията са неоснователни. Навежда доводи, че претендираната като даден заем сума не принадлежи на ЦКС, а на държавата, тъй като представлява преотстъпен от нея данък при определения условия и с определена цел – средствата са предоставени безвъзмездно като субсидия, а не под формата на кредит на кооперациите и предназначението им е да се инвестират целево в дълготрайни активи.

С определение № 294/04.06.2009 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че е налице противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС-ТК и съдилищата в страната по съществен материалноправен въпрос относно произхода на предоставените средства от специалния фонд „И” на ЦКС, създаден по реда на чл. 59, ал. 1 ЗДПч отм. и пар. 3 от ПЗР на ЗКПО отм., имащ обуславящо значение за преценката дължат ли връщането им на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД кооперациите, които са ги получили.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ЦКС иск по чл. 240 ЗЗД за връщане на дадена в заем сума в размер на 17669, 34 лева по договор № 12-15/02.07.2001 год. Прието е за безспорно установено по делото получаването на сумата от ответника, която му е била предоставена съгласно договора от специалния фонд „И”, създаден към ЦКС на основание чл. 59, ал. 1 от отменения ЗДПч и пар. 3 от ПЗР на ЗКПО от 1997 год./отм./. Прието е също, че според действуващата към него момент нормативна уредба този фонд е различен по своето естество и правна същност от доброволните парични фондове за взаимно подпомагане по чл. 57, ал. 1 ЗК, които се образуват към кооперативните с. със средства набирани от отчисления от печалбата на членовете на съюза. Средствата, с които е създаден процесния фонд „И” са бюджетни /преотстъпена част от дължимия към бюджета данък върху печалбата на кооперациите и образуваните от тях предприятия/. Тези средства не принадлежат на ЦКС, на когото е предоставено само правото да ги управлява и разпределя, предназначени са за оказване на целева финансова помощ на кооперациите за осъществявани от тях инвестиционни мероприятия и не подлежат на връщане, ако са разходвани правомерно. По делото не се спори, че отпуснатите средства на ответника са изразходвани съобразно законовото им целево предназначение–употребени са реконструкция на хлебопекарна-ДМА на РПК. При тези данни съдът е направил решаващия извод, че в случая не се касае за предоставени в заем парични средства на ЦКС, а за субсидиране от държавата при спазване на определени условия, поради което не е налице валидно възникнало за ответника задължение за възстановяване на тези средства на ищеца и в тази връзка искът по чл. 240 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

Както вече беше изложено в случая касационния контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по поставения съществен материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора. Така например, в приложените към жалбата решения № 1147/24.01.2007 год. по т. дело № 704/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т. о., р. № 441/18.06.2007 год. по т. дело № 191/2007 год. на ВКС-ТК, І т. о. и р. № 15/08.03.2006 год. по гр. дело № 192/2005 год. на Окръжен съд, Благоевград /влязло в сила на 04.04.2006 год./постановени по аналогични дела между Ц различни кооперации, съдилищата са приели, че предоставените средства от фонд „И” на ЦКС са по договор за заем с кооперациите-получатели и подлежат на връщане на това основание. В р. № 140/30.04.2008 год. по т. дело № 805/2007 год. на ВКС-ТК-ІІ т. о. по аналогичен спор съдебният състав е приел, че средствата отпуснати от фонд „И” на ЦКС са бюджетни по своя произход, предназначени са за оказване на безвъзмездна финансова помощ на кооперациите в осъществяваните от тях инвестиционни мероприятия, поради което не подлежат на връщане, нито на заемообразно предоставяне от ЦКС под формата на фирмен кредит.

Посочените различия в цитираната съдебна практика са преодолени с решение № 75/20.07.2009 год. по т. дело № 8/2009 год. на ВКС-ТК, І т. о., което е постановено при действието на новия ГПК и представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В това решение е прието за правилно становището, че създаденият при действието на ЗДПч отм. и ЗКПО отм. специален фонд „И” е предназначен за финансиране на проекти на кооперациите и средствата от този фонд не подлежат на връщане на ЦКС като получени в заем. Касае се за фонд, различен от предвидения в чл. 63 ЗК отм., респ. чл. 57 от действуващия ЗК (ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ), който се формира и разходва при друг режим. Попълването на процесния фонд „И” не е със средства на ЦКС, а от преотстъпени за срок от 5 години суми от данъка върху печалбата на кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни с., като предназначението им е да бъдат изразходвани за инвестиционни цели и субсидии – т. 3 на чл. 59, ал. 1 ЗДПч отм., Сходен е и режимът по ЗКПО отм. относно способът за набиране и начинът за изразходване на средствата. Тълкувайки разпоредбата на чл. 61г, ал. 4, пр. 2 ЗКПО съставът на ВКС-ТК е направил извода, че средствата, отпуснати за целите по ал. 3 на цитирания текст, подлежат на възстановяване в републиканския бюджет само в случай, че изразходването им е в нарушение на условията за предоставянето им след изтичане на срока по ал. 1. Прието е също, че дали преотстъпените средства от данъка върху печалбата следва да се възстановят пряко в бюджета или опосредено ч. ЦКС в случая е без значение, тъй като ищцовата претенция се основава на чл. 240 ЗЗД, а не на чл. 61г, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 3 ЗКПО, в която хипотеза евентуално би се поставил въпроса дали активната легитимация е на ЦКС или на МФ/доколкото преотстъпените средства произхождат от данъчни задължения към държавата, а не към ЦКС/.

Видно от данните по делото, обжалваното решение на Софийски апелативен съд е постановено в съответствие със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в цитираното решение по т. дело № 8/2009 год. на ВКС-ТК, І т. о. Правилно, решавайки спора по същество въззивният съд е приел, че получените от ответника финансови средства от преотстъпения данък върху печалбата в специалния фонд „И” са бюджетни по своя произход и не принадлежат на ЦКС, поради което претендираната за възстановяване сума в размер на 17669, 34 лева не се дължи на посоченото от ищеца правно основание – чл. 240 ЗЗД, тъй като не представлява финансов заем. Независимо от изложеното, НПК Т. би дължала възстановяване на получените суми от процесния инвестиционен фонд само в случай, че преотстъпените средства не са били разходвани целево за инвестиране в дълготрайни активи, каквото твърдение по делото липсва, но и в този случай основанието за връщането им не е чл. 240 ЗЗД.

С оглед на всичко изложено дотук постановеното решение на Софийски апелативен съд е правилно, същото е в съответствие с постоянната практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 88/12.05.2008 год., постановено по гр. дело № 1874/2007 год.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ