ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6058

гр. София, 27.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Албена Бонева

Членове: Боян Цонев

Мария Христова

като разгледа докладваното от Боян Цонев Частно касационно гражданско дело № 20248003104831 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по делото Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу определение № 2661/18.10.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 2439/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е прекратено въззивното производство по същото дело и е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба с вх. № 5852/26.04.2024 г., поправена с въззивна жалба с вх. № 10325/29.07.2024 г.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Като неправилен се сочи изводът САС, че върнатата въззивна жалба е нередовна, тъй като не е посочен изрично обжалваемият интерес – за каква част от присъденото обезщетение в размер 7 000 лв. се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. В тази връзка жалбоподателят излага съображения, че обезщетението за неимуществени вреди от правосъдна дейност по ЗОДОВ се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и чл. 235, ал. 2 от ГПК – по преценка на съда, поради което той не бил обвързан от конкретизацията на страната и не било необходимо жалбоподателят да посочва конкретна парична сума, за която счита обезщетението за справедливо и дължимо. Наред с това се поддържа, че уточняването на конкретна парична сума, като справедливо дължима от прокурора, по своята същност представлявало признание на иска по смисъла...