Р Е Ш Е Н И Е

№ 739

гр.София, 12.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

втори декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1184/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 4903/ 30.10.2024 г. по настоящето дело по жалба на Р. С. М. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1592 от 15.12.2023 г. по гр. д.№ 2544/ 2023 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Секюрити глобъл“ ЕООД, гр.Пловдив, искове за заплащане на следните суми: 18 330,90 лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2018 г. - 22.01.2019 г. по трудов договор № 002136/ 11.03.2015 г.; 480 лв, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, дължима за периода 01.07.2018 г. до 14.03.2021 г.; 21 000 лв. - обезщетение поради незаконното недопускане на работа от страна на работодателя за периода 14.03.2019 г. - 14.03.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.03.2021 г./ до окончателното плащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос “Авторството (автентичността) на частен документ единствено с подписа ли се свързва или и с подправеното съдържание на текста преди него?“.

В посоченото в определението за допускане на касационното обжалване решение на ВКС, ІІІ г. о. № 74 от 13.05.2015 г. по гр. д.№ 4426/ 2014 г. е дадено тълкуване каква е материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК и дължимото поведение на съда в случай, когато...