О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 5831

гр. София, 12.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4953/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4715/04.08.2023 г. на Й. Г. Р. и Р. Х. Р., подадена чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 276/20.06.2023 г. по в. гр. д. № 201/2023 г. на Окръжен съд - Перник.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи; 2. След като ищците се легитимират като собственици на парцела по плана от 2001 г. на [населено място] с нотариален акт, издаден на основание обстоятелствена проверка, и този акт не е оспорен от ответницата в производството по делото, следва ли съдът да се съобрази с материалната доказателствена сила на издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка относно придобиването на правото на собственост на имота-предмет на иска; 3. Представляват ли така наречените търпими действия, извършвани в чужд имот, основание за приемане от страна на съда, че със същите се демонстрира намерение за владението на този имот, и могат ли те да доведат с упражняването им до придобиване по давност на този имот; 4. Може ли да се придобие по давност реална част от поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел.

Ответницата по касационната жалба С. Т. К., [населено място], е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените в производството пред касационната инстанция съдебни разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 155/16.11.2022 г. по гр. д. № 1175/2021 г. на Районен съд - Радомир, с което са отхвърлени предявените от Й. Г. Р. и Р. Х. Р. против С. Т. К. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на част от поземлен имот с площ от 37.32 кв. м., находяща се в северозападната част на парцела им откъм границата с парцел *-*, която неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***, при граници: от север - ПИ с идентификатор ***, от запад – ПИ с идентификатор ***, от юг – ПИ с идентификатор ***, а не като част от собствения им имот, представляващ ПИ с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел, че ищците са съсобственици на основание давностно владение, констатирано с нотариален акт № 37 и нотариален акт № 92 от 2005 г., на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ пл. № * с площ на целия имот от 2729 кв. м., за който съгласно кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 367 от 28.12.2001 г., е отреден парцел * - * в кв. 60 по плана на [населено място], с площ на парцела 1398 кв. м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и стопански постройки. Ответницата С. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, придобит въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том V, дело № 1557/1993 г. За спорно между страните е прието наличието на несъответствие, изразяващо се в грешка или непълнота на данните в кадастралната карта, по отношение на границата между недвижимите имоти на страните, касаещо реална част от 37.32 кв. м., която е заснета в КК като част от имота на ответницата К.. Спорен е и въпросът относно носителя на правото на собственост по отношение на процесните 37.32 кв. м. Съдът е приел за установено от събраните по делото доказателства, че спорната площ през годините е ползвана от собствениците и на двата имота, които са имали убеждението, че граница е задната стена на сграда с идентификатор ****. От заключението на техническата експертиза се установява, че имотната граница между имоти с пл. № * и пл. № * и вътрешната дворищно-регулационна линия между парцели /УПИ/ *-* и *-* в кв. 60, определени с кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед от 2001 г., съвпадат. Съществуващият на място стар каменен зид по местоположение не съвпада с имотната и регулационна граница между процесните имоти, определена с този кадастрален и регулационен план. Посочено е, че част от УПИ *-* в кв. 60 по действащия регулационен план от 2001 г. попада в границите на поземлен имот с идентификатор 61577.503.472 по кадастралната карта на [населено място]. Тази част е с площ от 37.00 кв. м. и е обозначена с букви A-B-C-E-A на приложение №7. Налице е несъответствие в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регулационните линии /улични и дворищни/ на УПИ – парцел № *-*, кв. 60 по регулационния план от 2001 г., тъй като същите не са били означени съгласно разпоредбите и изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5, б.“а“ ЗКИР. Съдът е посочил, че за правилното разрешаване на правния спор в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е необходимо не само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастралната основа, но и проследяването в предходни моменти, включително чрез проследяване на движението на процесния имот по нанасянето му във всички действали във времето планове. За недоказано е преценено твърдението на ищците, че са собственици на спорните 37.32 кв. м. по силата на изтекла придобивна давност. Упражняване на фактическата власт и демонстриране на поведение на собственици на процесната реална част не е установено от събраните свидетелски показания. Не е демонстрирано и намерение за своене на имота. Ищците не са доказали да са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 37,32 кв. м., обозначена със зелен цвят върху приложената по делото скица, заключена между букви A-B-C-E-A на приложение № 7 към СТЕ.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касаторите в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос, свързан със задължението на въззивния съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди поддържаните доводи на страните, вкл. оплакванията във въззивната жалба, съобразно очертания от нея пред него предмет на спора. Въпросът е относим към посоченотата от касаторите липса на обсъждане на заключението на техническата експертиза по отношение на твърдяната от ищците грешка в кадастралната карта и констатираното от нея несъответствие между регулационните линии по плана на [населено място] от 2001 г. и кадастралната граница на имота от 2015 г., както и необсъждането на всички относими писмени и гласни доказателства по отношение на поддържаното от ищците придобивно основание – давност за процесния имот, в т. ч. пространствените измерения на правото им на собственост. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието с посочената практика на ВКС, вкл. и ТР № 1/2013 г., ОСГТК, очертаваща задълженията на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора да обсъди доводите на страните, имащи значение за решаването на делото, и относимите и допустими писмени и гласни доказателства, във връзка с поддържаните защитни тези, като отрази изводите си в съдържанието на мотивите на въззивното решение.

Останалите въпроси в изложението не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те ще бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по чл. 290 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276/20.06.2023 г. по гр. д. № 201/2023 г. на Окръжен съд - Перник.

УКАЗВА на Й. Г. Р. и Р. Х. Р. да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: